Ето ви една история за #клетотокопеле фукльото Никола Фуке, министър на финансите на Краля-Слънце Луи XIV, който станал най-богатият човек във Франция (а може би и Европа) и това не само хич не му се отразило добре ами даже никак не му се отразило добре.
Никола Фуке бил маркиз на Нещоси и граф на Незнамквоси, но всъщност произхождал от семейство на сръчен търговец на платове, който чрез брак, щедри дарения и разни други врътки се сдобил с титла и с благоразположението на кардинал Ришельо, главен министър на Луи XIII, таткото на четиринайстия.
Самият Никола бил умно момченце и това в съчетание с яростната му парвенюшка амбиция му позволила да направи умопомрачителна кариера още като съвсем млад. По съвет на Ришельо завършил право, след което (пак под крилцето на кардинала) започнал да заема една след друга все по-престижни държавни служби.
През 1636 го направили главен юрисконсулт на Държавния съвет - органът, който съветвал краля по всякакви въпроси на държавната политика. Междувременно, младият Никола успешно въртял наследения от баща си търговски бизнес, оженил се по сметка и вече притежавал направо неприлично състояние.
Ришельо умрял през 1642, но Фуке успял така да впечатли наследника му, кардинал Мазарен, че кариерата му изобщо не претърпяла никаква засечка и той успешно си купил поста на главен прокурист на Парламента на Париж.
Тоя Парламент нямал много общо със сегашните парламенти, но бил влиятелна институция, която имала рядката привилегия да може да каже „Глей си работата!“ на иначе абсолютния владетел на Франция, както и да насъска градската тълпа срещу него.
Когато след смъртта на Луи XIII във Франция избухнали брожения, Фуке застанал на страната на Мазарен и невръстния Луи XIV и за награда го направили финансов министър на държавата. И тогава вече Никола, който така или иначе бил зверски богат, започнал едно своето епично оливане.
Да бъдеш финансов министър на Луи XIV било адски измъчена работа – френската държава била практически фалирала и с отвратителна репутация като длъжник, а поне половината от събраните данъци изчезвали по веригата от чиновници докато стигнат до хазната.
На всичкото отгоре, точно този крал най-обичал да прави точно две неща: да води скъпи войни и да си спретва ежедневни, разточителни, направо малоумно разхитителни купони (както и да поебва и збаременява де що има благородна девица наоколо).
Въпреки това, Фуке някак успял така да подреди нещата, че хазната да започне да си плаща борчовете приблизително редовно, с което доста подобрил реномето на короната пред банкерите и ѝ осигурил по-лесен достъп до нови кредити.
Всичките му опити да пресече ужасяваща корупция обаче ударили на камък. Може би защото самият той бил пределно корумпиран. И знаем това защото докато правителството се гърчело да покрие всички държавни разходи, финансовият министър си спретнал едно пищно именийце близо до Париж.
Луи, който от дете хич не долюбвал Фуке, бил направо шашардисан от лукса и богатството на своя служител и както си бил вкиснат, окончателно му вдигнал мерника. Но тъй като Фуке все така бил прокурист на парламента, не можел да го пипне с пръст.
Все пак за отмъщение, Луи отмъкнал архитектите на Фуке и ги накарал да му проектират и построят двореца във Версай - много по-голямо и доста по-пищно копие на имението на Фуке, като оставил финансовия си министър да се гърби с намирането на парите.
Фуке видял бая зор да намери финанцийката за кефчетата на краля си – наложило се да заложи личното си реноме и директно да рискува собственото си състояние, както и на своите приятели-банкери, които (макар и яко мрънкане) все пак му заели нужните пари.
Това обаче не му попречило да спретне мега-купон в имението си, на който поканил и краля. Всеки гост получил за подарък чистокръвен жребец, яденето се сервирало в златни и сребърни чинии и имало още куп екстравагантности. Луи изобщо не останал хепи от лукса, в който тънел Фуке, докато той трябвало да крънка за кинти за всичко.
Никола започнал да усеща жегата зад ъгъла и си купил, ремонтирал и снабдил с оръжия и амуниции замък на бретонския бряг, ей така за всеки случай, а освен това си поръчал пет бойни кораба в Холандия. Кралят естествено разбрал за това и съвсем изперкал от гняв и сметнал, че Фуке се е олял неимоверно.
Когато кардинал Мазарен умрял през 1661, Фуке очаквал да заеме неговият пост, но Луи, много ясно, изобщо и не помислил за това. С много интрига и лъжи, хората му придумали Фуке да продаде поста си на прокурист на Парламента за милион ливри, които той депозирал в хазната с надеждата да зарадва краля.
Той, кралят демек, естествено се зарадвал на кинтите, ама за Фуке било късно – вече лишен от парламентарния си имунитет, на 5 септември 1661, Фуке бил арестуван за злоупотреби и заговор срещу „благополучието на краля“ и тикнат в панделата. /18
Капитан на мускетарите, които го арестували, бил някой си Шарл де Бац Касълмор, граф д‘Артанян. Не баш оня от книгите на Дюма, а историческият му прототип, който прекарал следващите четири години от живота си като главен тъмничар на Никола Фуке.
Делото срещу Фуке се проточило цели три години и дори по стандартите на XVII в. било бахти фарса, докато в имението му не била открита касетка с подробен план за действие, в случай че изпадне в немилост, включая инструкции за въоръжен бунт срещу краля. И с това нещата се сговнили. Ама дори много се сговнили. В смисъл, въпросът бил не дали, а как точно ще бъде екзекутиран.
Обаче, grand surprise: вместо да го осъди на смърт, както се полагало, съдът отсъдил Фуке да бъде пратен в изгнание, което неимоверно вбесило краля, който „смегчил“ присъдата на доживотен затвор и конфискация на цялото му имущество. Защото никой не може да блести по-ярко от Краля -Слънце, ясно?
И тъй, през 1664 закарали Никола Фуке в затвор на майната си в Алпите, където отбичил цели 16 години в студ, мизерия и глад, с единствени занимания преводи от латински и дращене на религиозни трактати. Споминал се на 23 март 1680. В пълна мизерия. Туйто.
Казват, негов прислужник в затвора бил някой си Юсташ Дожер, известен повече като „Мъжът със желязната маска“, чието истинско име никой не бивало да знае и който може и да бил, ама може и да не бил брат-близнак на Луи XIV, роден няколко минути преди него, тоест с по-голямо право върху трона.
Та така за Никола Фуке, който се издигна високо и се опари жестоко от Слънцето…
Comments