Не знам дали сте чували невероятната история на #клетотокопеле Еди Чапман – английски касоразбивач, взломаджия, измамник и крадец на дребно, който през Втората световна война се изхитрил да получи орден за военни заслуги на Германия, при това без да предаде родната си Великобритания.
И успял да направи това, защото го играл двоен агент на Великобритания и Германия, като на всичкото отгоре направил и кинти от цялата работа.
Иначе Едуард „Еди“ Арнълд Чапман си бил съвсем нормално момче от семейство средна ръка от Северна Англия. Казват, хич не бил тъп, ама изобщо не можел да си седи на задника в училище и отрано започнал да бяга, за да се шматка по плажовете и кината.
Както си му било редът в ония времена, подобни младежи рано или късно търсят някакво спасение в армията и още на 17 Еди се писал новобранец в полка, който охранява някои от най-знаковите обекти в Лондон. Отначало доста му харесало, ама след няма и година почнало да му писва, та взел, че духнал от поделението, като пътем забърсал някаква мацка и се отдал на купон и приключения. Естествено, армията се погрижила да бъде гепен и осъден на три месеца дисциплинарен батальон. Изчакали го да си ги излежи и го уволнили позорно.
Еди се върнал в Лондон и за нула време сменил десетина професии – от барман до статист във филмови продукции, но за беля, пътем усвоил развил вкус към скъпите питиета, хазарт и както му се казваше едно време, разгулния начин на живот. Липсата на кинти някак плавно го повела към всякакви дребни кражби и измами и, съответно, до пищна поредица от присъди заради тях.
Първата му присъда била два месеца пандиз за фалшифициране на чек и във въпросния пандиз Еди Чапман „попаднал на хора и станал човек“. В смисъл, че изучил занаята на касоразбивачите и като излязъл на свобода, бързо се превърнал в търсен кадър за целокупния лондонски престъпен ъндърграунд. Специалитетът му бил да гърми сейфове и каси с помощта на желатинообразен експлозив, но също така бил знаменит с умението си успешно да се представя за служител на всякакви общински служби, за да се сдобие с достъп до набелязания обект.
Кофтито било, че полицията започнала да проявявала специален интерес към Еди и в крайна сметка, след някакъв обир в Шотландия, успели да го окаушат. Еди чинно си платил гаранцията, минал през вкъщи колкото да забърше гаджето и духнал към остров Джързи, който се намира насред Ламанша и минава за бахти задръстената английска провинция.
Но и там го открили и това се случило докато той и момата му си правели приятна, романтична вечеря в едно много сладко хотелче. Еди видял цивилните ченгета да приближават, зарязал момичето и се изнесъл с отскок през прозореца на ресторанта, без дори да си прави труда да го отваря. Хванали го още същата вечер, когато опитал да проникне с взлом в някаква къща.
Заради този взлом, Еди бил осъден първо да лежи две години в Джързи и чак после да го закарат в Англия да си излежи и останалите присъди. И именно благодарение на това обстоятелство, Еди Чапман не само отървал 14 години затвор, ами успял да натвори куп други бели, с които да се прочуе надлъж и нашир и да получи оня медал.
Докато киснел в панделата в Джързи, войната започнала и немците окупирали острова – единствената британска територия, която била завладяна от нацистите по време на Втората световна. Заедно с друг пандизчия, Еди сътворил фалшиво писмо на немски, с което на управата на затвора се нареждало да го изпрати в специален лагер в окупираната Франция.
Писмото явно било достатъчно убедително, защото в началото на 1942 г. Еди се в супер-дупер-ултра секретно поделение на германското военно разузнаване, където заявил, че от всичко на света най-много мечтаел да стане немски шпионин. Немците го обучили го на работа с експлозиви, радиокомуникации, стрелба и ползване на шифри и през декември същата година го пратили в Англия да прави саботажи, диверсии и всякакви подобни пакости.
Работата обаче не започнала много добре. Когато еди се засилил да скача от самолета, някак успял да се заклещи в люка, в резултат на което се приземил с парашута си на няколко километра от желаната цел. Нито той, нито немците с него обаче знаели, че британското разузнаване го чака на гюме.
Благодарение на разшифровани немски съобщения, англичаните знаели за Еди, знаели, че се готви за прехвърляне в Англия и дори знаели датата и приблизителното място, на което се очаквало да цъфне. Поради което, британците замислили пъклен план за неговото залавяне.
Целта била не само да го заловят, ами и да го направят двоен агент, от какъвто правителството и армията на Нейно величество имали въпиюща нужда. За целта, английски самолети били пратени тайно да следват самолета с Еди на борда и да съобщят за точното място на приземяването му. Идеята била местните ченгета да го арестуват, за да не се усетят немците, че англичаните знаят за полета.
Този план отнел бая време да бъде съставен, подготвен и успешно отрепетиран и накрая… изобщо не потрябвал. Защото първото нещо, което Еди направил след приземяването си било да се яви в най-близкия полицейски участък и тутакси да се предаде.
Еди изпял всичко, което знаел по време на разпитите и приел предложението на британското разузнаване да стане двоен агент под кодовото име „Агент Зигзаг“.
Немците били възложили на Еди, като първа задача да саботира фабриката за бойни самолети „де Хавиланд“ в Хетфилд, близо до Лондон. За британците се оказало важно Еди хем "да успее", хем да не успее. Но как?
На някой в МИ5 му хрумнала брилянтната идея да викне на помощ професионален фокусник и отряд експерти по камуфлажа. С тяхна помощ, опънали над част от фабриката платнища с изрисувани на тях разрушени сгради, разхвърляли макети на преобърнати вагони и автомобили и пръснали наоколо всякакви боклуци, така че да изглежда сякаш във фабриката е гръмнала бахти яката бомба.
Англичаните решили да пуснат и статии в пресата, ей тъй за разкош, ама и за повече достоверност. Когато главният редактор на „Таймс“ отказал да пусне фейк новината за взривената фабрика, на помощ се притекъл таблоидът „Дейли Експрес“.
Еди съобщил на немците за кога е планирал саботажа. Целият камуфлаж бил разположен само за няколко часа през нощта и на следващия ден немските разузнавателни самолети успешно регистрирали „тежките поражения“. На всички местни хора, които попитали защо фабриката е опакована в тоя шашав камуфлаж, разказали всякакви глупости, така че слуховете за голям взрив неизбежно плъзнали, а германците засекли и тях.
Еди докладвал за „успешната“ си операция и получили сърдечните поздравления на дойчовците плюс награда от 100 000 германски марки и медал за специални военни заслуги.
След този шпионски фурор обаче, на Еди му предстояла по-тежката задача да се върне в Германия, за да шпионира за родината си. Поискал от немците да му пратят кораб или подводница, с които „да избяга“ от Англия, но те му отказали и му рекли, ако обича сам да намери начин да се добере до Лисабон в неутрална Португалия, откъде те щели да си го приберат.
Докато се занимавал с тия неща, Еди някак успял и да се сгоди за местна девойка и когато духнал с кораба се наложило да я остави в тежко недоумение къде по дяволите се е дянал годеникът ѝ.
Това създало нов зор за британското разузнаване, на което им се наложило да го уреди за член на екипажа, на някакъв търгоески кораб, който пътувал за Лисабон. Отнело малко време да му направят фалшива самоличност и да му измислят достоверна история, защото никой на кораба не бивало да знае, че британски агент. Така или иначе, Еди се добрал успешно до Португалия и моментално се явил в немското посолство, където пискал да му дадат бомби, маскирани като буци въглища, с които щял да взриви кораба. Това било нужно на МИ5, които много се интересували от немските взривни устройства и искали да ги разучат.
Немците връчили на Еди бомбите, той пък ги предал на капитана на кораба и се върнал обратно в посолството. Британското разузнаване устроило нов панаир, така че немците да си помислят, че бомбите верно са гръмнали докато корабът е в открито море. И тази заблуда минала успешно.
Еди Чапман бил изпратен с почести обратно в Германия, където му дали парите от наградата, подарили му яхта и го произвели в лейтенант от немската армия. После му дали нова задача – да обучава немски шпиони в специална школа в Осло, Норвегия. През цялото време в школата, Еди предавал информация за британците и снимал обучаващите се при него немски офицери.
За капак, успял да се залюби и сгоди за местна хубавица (нищо че вече бил сгоден в Англия), на която дори признал, че е британски агент. За негов късмет, девойката се оказала член на норвежката съпротива и дори започнала да му помага със събирането на информация.
Когато Съюзниците направили десанта в Нормандия през юни 1944 г., Еди бил върнат в Англия с подводница, за да съобщава на немците за точността на ракетите "Фау 1", с които те обстрелвали Лондон. Еди неизменно им съобщавал, че ракетите са бахти точните и направо правят центъра на града на гъз. В действителност, повечето ракети нацелвали нивите в Кент или някое злощастно предградие и нанасяли много по-малко щети от очакваното. По всичко личи, че немците се връзвали на докладите му, защото изобщо не коригирали мерника си до края на войната. Еди никога повече не стъпил в Германия.
Лошото било, че веднъж обратно в Лондон, Еди не можел да си седи на дупето и пак започнал със старите глупости – измами на едро и дребно, но този път се прехвърлил и на допинг на състезателни хрътки. Наложило се разузнаването официално да се отърве от него. Дали му една торба пари и го уволнили.
Полицията честичко имала тежки разговори с Еди и той без грам колебание обяснявал, че е шпионин и герой от войната и ако обичат да не го закачат, а МИ5 всеки път (с крайно омерзение) потвърждавали, че поне за това Еди не лъже.
Когато войната приключила, Еди опитал да изкара пари като публикува поредица от статии с разказите си във френската преса, но британците тутакси му лепнали наказание по Закона за държавната тайна. В смисъл, глобили го 50 лири. Малко по-късно се наложило целият тираж на британски таблоид да бъде унищожен, защото Еди си бил изпял и майчиното мляко в „специален репортаж“. Не му оставало нищо друго освен да… контрабандира злато през Средиземно море.
Еди зарязал и двете годеници, с които се бил сдобил през войната и се събрал с девойката, която пет години по-рано зарязал в оня ресторант в Джързи. Норвежката му годеница имала доста проблеми, защото била осъдена на шест месеца затвор за „връзка с офицер от армията на окупатора“. Жената мислела Еди за умрял и нямало как да докаже, че всъщност е имала връзка с британски офицер и до края на живота си не успяла да изчисти името си. (Еди я срещнал само веднъж за кратко чак през 1994 г. )
Не е много ясно с какво точно се е занимавал Еди през 50-те, но със сигурност се знае, че през 1967 живеел в яка вила в Италия, притежавал замък в Ирландия и развивал успешен антикварен бизнес.
Вече доволно престарял, Еди и семейството му се оттеглили във ферма в ирландската провинция. Починал на 83 години от сърдечни проблеми. До края на живота си, Еди подържал връзка с немеца, който го обучавал и ръководел докато бил немски шпионин, даже му помогнал, когато човекът изпаднал в тежки финансови затруднения.
Когато трябвало да го уволняват от британското разузнаване, един от офицерите записал в официалния доклад: „Германците обожаваха Еди, но той не им отвърна със същото. Най-цинично се правеше, че е техен човек, но от всичко на света Еди обичаше себе си, приключенията и родината си, вероятно точно в този ред.“
Та тъй за Еди Чапман…Някой ден ще ви разкажа за не по-малко удивителните приключения на не по-малко изумителния калпазанин Хуан Пужол Гарсия.
Comentarii