Един адски досаден остров

Нека ви разкажа за #клетотокопеле остров Греъм, който изведнъж се появил баш в средата на Средиземното море през 1831 г., скарал зверски четири държави и няколко месеца по-късно взел, че изчезнал отново и всички замесени се чувствали доста тъпо.

Островът се появил през юли 1831 г. в резултат на подводно вулканично изригване на около 45 км от южния бряг на Сицилия.

В продължение на няколко месеца преди изригването, селяните в южната част на острова усещали непрекъснати земни трусове, а местните рибари виждали в морето гейзери от серни изпарения и много мъртва риба около тях, което разбираемо изкарало ангелите на местните.

На 1 август, капитанът на случайно преминаващ британски кораб, видял над водата да се показват някакви скали, които не трябвало да са там. Светнал се, че вероятно това е нов остров, слязъл върху скалите, забил байрак върху тях и тутакси обявил острова за собственост на британската корона. Кръстил го Греъм, на тогавашния адмирал на британския военен флот, Лорд Греъм, подмазвачът му с подмазвач.

А островът бил всичко на всичко купчина камъняк, с диаметър около 4 км, височина около 60 метра и с две локви солена вода по средата. Но пък бил разположен на бахти стратегическото място насред най-тясната част на Средиземно море, току върху някои от най-оживените търговски маршрути през него, при това доста по-близо до Италия, Испания и Африка от Малта, което го правило особено важен за британските интереси.

Както можело да се очаква, британските мераци към острова моментално станали повод за диспут между няколко държави. По онова време нямало още Италия като Италията, която познаваме днес - страната била разкъсана на няколко десетки кралства, херцогства, републики и графства. Затова ролята на Италия в случая се играела от клетото Кралство на Двете Сицилии (адски объркващо име, ама така му викали), което обхващало Южна Италия и остров Сицилия и имало за столица Неапол. Та, Двете Сицилии адски се вкиснали от английските претенции, прекръстили острова на Фердинандеа, в чест на своя крал Фердинанд и пратили военен кораб да кътка острова и да пъди натрапници.

За капак, до острова цъфнал и френски кораб, натоварен с някакви геолози, които на свой ред кръстили острова Джулия, защото се бил появил през юли. Или може би в чест на властващата по онова време във Франция "Юлска монархия", не е много ясно. Във всеки случай, французите също обявили претенции. По някое време и испанците се сетили и те да мрънкат за собственост, ама не били много убедителни и никой не им обърнал особено внимание.

През следващите месеци четирите държави започнали стръвно се дърлят една с друга чия, аджеба, е тъпата скала. Вестниците във всяка от тях преливали от патриотарски статии и "исторически справки", които "доказвали" правотата на съответната страна, докато политици и дипломати се джафкали из салоните на Европа.

Междувременно, островчето станало местна туристическа забелжителност, за голяма радост на околните рибарски селца и почуда на моряците на преминаващите наблизо кораби.

Учени се чудели дали не е възможно да се появят още острови като Греъм и дори дали няма да се образува сухопътна връзка между Италия и Тунис. Без съмнение, подобно събитие щяло да има колосално значение за... абсолютно всичко в тогавашния свят и изобщо, за целия баланс между държавите в Европа. За щастие обаче нищо такова не станало. Станало нещо друго.

Докато важните хора в четирите държави се занимавали с глупости, вълните на Средиземно море изровили рохкавите вулканични скали на Греъм и той тихичко и кроткичко потънал обратно под водата...

Днес, учените знаят, че островът е един от върховете на подводния вулкан Емпедокъл и появяването му през 1831 г. изобщо не е първото. Древните римляни също били забелязали острови да се появяват и изчезват в района и общо взето не били особено впечатлени. Върхът на остров Греъм сега се намира на 8 м дълбочина и като цяло е доста досадна пречка за корабоплаването. Но напълно е възможно при някое ново земетресение или изригване островът отново да се появи. На няколко пъти от първата му поява възниквали условия за това, но това така и не се случило. Когато през 2000 г. земята и морето отново се разтресли, италианците решили да действат превантивно и спуснали върху „острова“ 150 кила мраморна плоча с надпис, който накратко гласял нещо като: „Наш си е, не барай“. Ама не уцелили правилното място и още повече затруднили плаването там. Казват, по някое време водолази забелязали, че плочата вече е натрошена, по всяка вероятност от рибарско оборудване. Съвсем друга тема е, че в наши дни потенциалното стратегическо значение на острова изобщо не е същото като преди почти двеста години. Иначе казано, едва ли някой ще се заинтересува от него. Туйто.