Безкрайното бягство на Иво Здарски към края на света

Нека ви разкажа за #клетотокопеле Иво Здарски, самоукият чешки авиоинженер, който превърна трабанта си в парапланер, избяга от комунистическата скука в родината си и оттогава не е спрял да бяга в очакване на края на света…

Иво бил още съвсем малко дете, когато през 1968 Съветската армия – Освободителка и армиите на още няколко страни от Варшавския договор „освободили“ Чехословакия от всякакви помисли за „комунизъм с човешко лице“ (нещо като социализъм, ама с известна свобода на мисълта, повечко свободна преса и право на протест) и прекратила със сила няколкото месеца на неистова надежда и плахо усещане за демократизация.

Последвалите години не били хич приятни повечето чехословаци, но на Иво най му пречело това, че постоянно срещал пречки пред своята единствена мечта – да лети. Още като млад гимназист започнал да пробва с различни концепции за самоделни летателни апарати. Първата си конструкция сглобил от бамбукови пръчки и плат. Затичал се по някакъв хълм и верно полетял.

Разбил се само няколко секунди по-късно, но от онзи момент нататък Иво Здарски не искал абсолютно нищо друго освен да лети. На направен от него апарат. Което никой в тогавашната Чехословакия нямало да му разреши, най-вече да не би да му хрумне да полети на някъде, където комунистическата партия няма да може да го стигне.

Затова Иво започнал да сглобява прототипите си в абсолютна секретност и да ги тества на възможно най-забитите баири в страната. Основната му цел била да направи надеждно, евтино, сглобяемо летателно средство и да не пукне докато го тества.

Накрая на Иво ужасно му писнало и решил да се махне от Чехословакия. В много ранната утрин на 4 август 1984, от нива на около 50 км от границата с Австрия Иво Здарски се издигнал на около 200 м във въздуха, яхнал най-безумната летяща самоделка, която можете да си представите.

С двутактов двигател от трабант, резервоар за гориво от мотоциклет, рамка, сглобена от намерени на боклука парчета тръба, колела от градинарска количка, парапланерът на Иво Здарски гопонесъл към… и той не бил сигурен какво, но не му и пукало особено.

Нощният полет на Иво продължил няколко мъчителни часа. Още при излитането едната перка на витлото ударила в камък и Иво разбрал колко разумно било да не прави витлото от дърво, както първоначално мислел, а от доста по-трудното за намиране фибростъкло.

След малко игра на криеница с радарните станции по границата, Иво успял да прелети Дунава и да навлезе безпроблемно в австрийското въздушно пространство. Рано сутринта стигнал Виена, събудил половината град с пърпоретката си и преспокойно кацнал (цял-целеничък!) на асфалта на Виенското летище.

Когато Иво свалил мотоциклетната си каска и слязъл от фърчикоптера си, видял пред себе си някакъв адски развълнуван австриец, който крещял нещо на немски и с възможно най-учтивия си тон му казал на развален английски: „Аз съм Иво и моля за политическо убежище.“

По не много ясни причини, австрийците взели историята ми присърце и цели шест седмици хранели и поили Иво, като непрекъснато го местели от квартира на квартира къде ли не из страната, защото чехословашките тайни служби били известни с това, че често полазвали Австрия в търсене на свои бегълци.

В средата на септември, Иво се качил на самолета за САЩ. В родината му останали баща му, майка му и по-големият му брат, на които дори не бил казал, че заминава. Пет години по-късно, комунистическото правителство на Чехословакия паднало от власт, а през 1993 г. страната тихо и кротко се разделила на две държави – Чехия и Словакия. Но Иво никога повече не стъпил у дома.

Вместо това, през 1986 основал в Лонг Бийч компанията Ivoprop, която произвежда проектираните от него витла за сглобяеми самолети и други летателни средства и, казват, че досега компанията е продала десетки хиляди витла. И вероятно изобщо не е случайно, че повечето тях се произвеждат със здрав метален ръб, който да издържи всякакви удари. Ако решите да излитате тайно от чешка нива през нощта, примерно...

Впрочем, едно от витлата на Иво в момента е на Марс и служи вярно на т. нар. „марсокоптер“ – първото сътворено от човека летателно средство, което някога е хвъркало в атмосферата на друга планета.

Но дори след всичко това… бягството на Иво Здарски изобщо не било свършило. Да, успял да се измъкне от комунизма в родината си, без значение с какво лице бил. Постигнал някаква доста приятна версия на „американската мечта“ и можел да си човърка, сглобява, ръчка, хвърка с каквото успеел да си сътвори, че даже и да се намерят хора, които да му платят за това.

Иво разбрал, че той не просто иска да се махне от „някъде“, той искал да се махне „отвсякъде, от всичко и всеки“. И може да се каже, че успял.

През 2007 видял в интернет, че се продава земя в градчето Лусин, щата Юта. Всъщност, „градче“ е доста силно казано: в това селище, разположено в средата на отдавна пресъхнало праисторическо езеро и възникнало като временен лагер на работниците от едно отклонение на Тихоокеанската железница, в наши дни не живее абсолютно никой. Освен Иво.

От града не е останала нито една сграда и Иво също няма къща – той живее в самолетен хангар. ОК, половината от сградата е хангар, другата половина е домът му. Има си всичко необходимо за живот, има си и огромен телевизор, защото след витлата Иво най-много обича да гледа телевизия. Най-близкият супермаркет на само 45 минути полет, а най-големият му проблем са язовците, които понякога правят дупки по трите му самолетни писти.

В наши дни Иво е абсолютно убеден, че краят на света е съвсем близо, но няма никакъв проблем с това. Той е готов за него. В смисъл, убеден е, че ще се справи с всеки проблем ако е достатъчно далеч от основния източник на всички проблеми, а именно - другите хора.

Защото след пандемията от Ковид-19, Иво вярва, че много скоро ще ни връхлети много по-опасен и по-страшен вирус, че правителството неминуемо ще се изроди в диктатура, че пътищата ще станат непроходими и т.н. Вярва, че това е неизбежно, че тези неща със сигурност ще се случат.

Дотогава обаче, той ще си живее в половината от хангара, ще си човърка изобретенията и ако му скимне, ще се метне на някой от няколкото самолета, които са винаги готови в другата половина и ще отлети докъдето си иска. За да прави каквото си ще, стига да е по-далеч от всички нас, останалите хора.

Та, така...