Да сведем чела пред подвига на #клетотокопеле Рег Спиърс, австралийският спортист, който през 1964 закъсал без пукнат пенс в Лондон, а ужасно искал да се прибере у дома за рождения ден на дъщеря си. Поради което се пакетирал в дървен сандък и се самоизпратил със самолетна поща. Което изобщо не било последното му премеждие.
Рег Спиърс бил адски талантлив копиехвъргач още от ранна младежка възраст. Докарал го до топ 3 в дисциплината си в Австралия и представлявал страната си на Игрите на британската общност през 1962 г. Класирал се пети. На следващата година опитал да се класира в отбора за олимпиадата в Токио през 1964, но като не успял по време на австралийското лято, заминал за Англия (където лятото тъкмо започвало), с идеята да постигне по-добри резултати.
Контузия обаче попречила на иначе доста добрия му план и Рег се оказал насред Лондон, без пукнат грош за билет до дома. Нямало какво – наложило се да зареже спорта и да си намери „истинска работа“, за да спести нужните кинти.
Хванал се товарач в карго-отдела на едно лондонско летище, но за беда, портфейлът му с всички спестени пари бил откраднат и той отново се оказал в начална позиция. А на Рег ужасно му било писнало от Англия – искал вече да се прибира, още повече че наближавал рождения ден на дъщеря му Джейн.
Затова, заедно с местния си приятел Джон МакСорли, също копиехвъргач, сковали дървен сандък с размери 150 х 90 х 75 см – максимално разрешеният от авиокомпаниите по онова време. В сандъка сложили малко консерви, бутилка вода, празна бутилка за пикаене, едно одеяло, възглавница и малко дрехи. Капакът на сандъка бил оборудван със специални дръжки, които му позволявали да го отваря отвътре. Чрез няколко ремъка Рег можел да остане неподвижен (и безшумен) докато товарачите лашкат сандъка насам-натам. За сведение, Рег бил висок над 2 м и не можел да стои в сандъка по никакъв друг начин, освен със сгънати колене и изкривен врат. Но той нямал и особено намерение да прекарва в него много време – планът бил да излиза от сандъка веднага след излитане и да се прибере в него когато самолетът започне да се спуска за кацане.
Цената на подобна пратка била повече от цената на самолетния билет, но в ония времена било възможно пратката да замине „до поискване“ и за сметка на получателя. Рег и приятелят му обявили пратката като бои за обущарската индустрия и я адресирали до несъществуваща фирма за обувки в Пърт, Западна Австралия. (Семейството на Рег живеело в Аделейд, на около две хиляди и седемстотин километра от Пърт, но Рег избрал това летище, защото било доста по-малко и забутано и смятал, че щял по-лесно да се измъкне.)
Годината била 1964-а и директни полети до Австралия нямало, затова сандъкът с Рег в него бил качен на полет на индийските авиолинии, с междинни кацания в Париж и Бомбай. За беля, наложило се Рег да почака в сандъка цяло денонощие още преди излитането, защото в Лондон паднала чудна, гъста, сочна мъгла.
По време на полета до Париж излязъл от сандъка, колкото да се изпикае в някаква консервена кутия, но Париж е твърде близо до Лондон и едва изпишкал се, Рег трябвало веднага да се прибира обратно в сандъка, защото самолетът започнал да се снишава. И… забравил кутията с пикнята върху сандъка. Френските товарачи хич не били във възторг, но явно сметнали тенекията с пишо за гнусна шегичка на английските колеги, та на Рег му се разминало.
По-гадното се случило на летището в Бомбай, където индийците стоварили сандъка на Рег на пистата и го зарязали там за четири часа под някакво зверско слънце. На всичкото отгоре обърнали сандъка на тясната му страна, така че той висял на ремъците от вътрешната му страна с главата надолу. Наложило се да се съблече напълно гол, за да не пукне от жегата в тъпия сандък. Разгеле, по някое време го натоварили на друг самолет и след още няколко часа във въздуха, Рег чул неповторимия акцент на товарачите от летището в Пърт. Почти бил у дома!
Сандъкът бил замъкнат в някакъв склад за неосвободени пратки и още с настъпването на нощта, Рег се измъкнал от него. Преоблякъл се в чисти дрехи, намерил инструменти, с които да си направи дупка в стената на склада и излязъл навън. После полека-лека се прибрал на стоп до Аделейд, точно навреме за рождения ден на дъщеря си… Цялото пътуване на Рег Спиърс като въздушна пощенска пратка продължило 63 часа.
Това, което Рег забравил да направи обаче, било да съобщи на своя човек в Лондон, че е пристигнал жив и здрав вкъщи. Съответно, Джон се побъркал от притеснение и се свързал с познат репортер от лондонски вестник, разказал му историята и поискал помощ за откриването на Рег.
Както навсякъде по света, публиката в Австралия и Англия ужасно си пада по тъпи изпълнения, та Рег веднага станал медийна звезда. Което хич не му харесало, защото още се страхувал, че авиокомпанията ще си поиска парите за въздушната поща. За негов късмет, индийците хич дори не помислили за това.
След като 15-те минути слава изтекли, Рег отново се опитал да се състезава професионално, но го докарал само до национална титла през 1967 г. и 1977 г., което не кой знае какво в света на атлетиката. Продължил с кариерата си на спортист до 1981 г. В семеен план също нямал особен успех – развел се със жена си.
След като приключил с мятането на копия и пращането на сандъци по пощата, Рег се заел с.. Да кажем, че се заел със спедиция на едни други неща, които са незаконни за притежаване и транспортиране в целия свят. И през октомври 1981 г. австралийската полиция го обвинила в заговор за контрабанда на наркотици на стойност над милион долара от Индия. Малко преди делото му да влезе в съда, Рег драснал от Аделейд и… изчезнал заедно с гаджето си.
Двамата се зашматкали по целия свят под най-ралични имена и много скоро се сдобили със заповеди за арест в страни от три континента.
През 1983 г., индийската полиция го арестувала в Бомбай, пак заради дрога, но отново успял да драсне. След година пак го гепили, този път в Шри Ланка, където на всичкото отгоре намерили кило хероин и други наркотици в багажа му. В онази страна много-много не си поплюват с наркотрафикантите и Рег бил осъден на смърт. И пак извадил късмет защото успял успешно да обжалва присъдата си. И то толкова успешно, че просто го екстрадирали в Австралия, където излежал три от петте години затвор, които му лепнали по обвинението от 1981 г.
И човек би си казал, че толкова екшън му стига, но случаят с Рег Спиърс е по-различен. След като наистина кротувал известно време, през 2012 г., когато вече бил на над 70, отново се сдобил с обвинение за трафик на наркотици и незаконно притежание на оръжие в Австралия. Обвиненията били оттеглени година по-късно защото по някаква причина, местната прокуратура отказала да предостави доказателства за престъплението му. (По същото време, дъщерята на Рег, Джейн – същата, заради чийто рожден която той някога се опаковал в сандък за въздушна поща, е осъдена на шест години затвор за незаконно производство и разпространение на амфетамини.)
Рег Спиърс още е жив и в наши дни май се опитва да прекарва старините си тихо и кротко в Аделейд.
Мнозина са опитвали да повторят номера със сандъка, с променлив успех, но като цяло това си остава кофти идея, а и авиокмпаниите имат непреиятния навик да сканират пратките с рентген, та тая работа трудно ще се получи в наши дни.
Та така…
Comments