Днес е чудесен ден да ви разкажа за #клетотокопеле Публий Квинктилий Вар – древноримски бюрократ и генерал, с яка кариера по времето на император Август, който с една кратка разходка в гора в Германия успял да профука своя живот, живота на поне 15 000 римски войници, както и всяка амбиция на Римската империя някога да завладее Германия.
Вар постигнал това, кoгато през 9 г. от н. е. по най-елементарен начин се оставил да бъде примамен в капан заедно с три елитни римски легиона и още толкова местни наемници под свое командване и да понесе най-значимата римска военна загуба от времето на Анибал два века по-рано.
А нищо не предвещавало подобна трагедия…
По онова време Рим тъкмо се бил превърнал от република в империя и общо взето благоденствал под вече 30-годишното управление на своя първи император Август. Държавата обхващала практически цялото Средиземноморие плюс Галия (днешни Франция и Белгия).
На север реките Рейн и Дунав служели за естествени граници на империята и ги отделяли от около 50 германски племена, които обитавали покритата предимно от гори Централна Европа, от чиито ресурси Рим естествено се нуждаел. И полека-лека успявал да докопа.
Но това хич не било лесна работа и дрането с германци се било превърнало в нещо като национален спорт в Рим. Общо взето, който успеел да прокопса на северната граница или поне да остане жив и приблизително цял, можел да се надява на нелоша кариера в имперската администрация.
Публий Квинктилий Вар обаче, макар да бил кисел римски гъзар от благородно потекло, имал друг житейски път. Въпреки че баща му бил противник на Юлий Цезар по време на гражданската война в Рим в средата на I в. от н. е., Вар успешно се писал за фен на наследника на Цезар, Октавиан, известен после като Август.
Женен за племеничка на императора, Вар бил пратен да управлява тлъстата провинция Африка (днешен Тунис), от което освен че направил кинти, натрупал и бая политически капитал. Явно се справял добре, защото после го пратили да изрине кочината в Сирия и Палестина, което също постигнал.
По древноримските стандарти, успешен губернатор бил този, който пращал задоволително количество данъци в хазната и що-годе опазвал мира в своята провинция. А дали постигал това с интриги и подкупи на местни шефчета или с клане на селяци си било чисто негова работа.
Вар постигал своето с второто – изобщо нямал никакъв проблем да изколи нужното количество местни, ако това ще му осигури лайкове в Рим. За да се кротнат евреите, например, Вар разпънал около 2000 от тях по баирите около Йерусалим. (Евреите отвърнали с… бойкот на римските грънци и толкоз.)
През 7 г. от н. е., бъдещият римски император Тиберий (тогава все още само осиновен син на Август) опердашил няколко германски племена на изток от Рейн, обявил Германия за „умиротворена“ и поискал да му пратят цивилен губернатор. Пратили му стария Вар. Стар, стар - ще рече - около 50 годишен.
Две години по-късно, в една мъглива, влажна и хладна септемврийска утрин във Ветера (сегашния Ксантен, на германско-нидерландската граница), губернатор Вар строил трите легиона и прилежащите им местни наемници под свое командване и заповядал да се преместване в зимната столица на губернията в лагера Могиатикум (днешния Майнц).
Около 15 000 римски войници, още поне пет-шест хиляди местни наемници, както и неясен брой цивилен обслужващ персонал, готвачи, ковачи, проститутки и роби се понесли по прясно прокарания път към Майнц.
В щаба на Вар се шматкали и двама германци – Арминий и неговият тъст Сегест, които командвали отделни фракции от местното наемничество. Син на германски вожд, Арминий бил пленен като дете от римляните, откаран в Рим като заложник, където го образовали, а после го върнали в Германия като офицер на римска служба.
Арминий обаче ненавиждал всичко римско и докато се мотаел с Вар, тайно спретнал заговор с вождовете на няколко германски племена. Знаел, че в открита битка няма шанс срещу римляните, затова измислил друго.
Няколко дни преди трагедията, Арминий обявил, че отива да си събере войниците от околността и оставил неколцина от своите за водачи. Междувременно се постарал Вар да получи новини за бунт в няколко близки села.
И тогава Вар допуснал няколко поредни и крайно нетипични за него грешки. Първо, може да му се е прищяло пак да разпъва хора на кръст, може да е било друго, но той повярвал на новините за бунт и решил пътем да се разправи с бунтовниците. А и бил обещал на войската плячка, та що да не отарашат няколко германски села?
Второ, когато Сегест му казал, че изобщо не може да вярва на Арминий и по-добре хич да не тръгва да потушава несъществуващи бунтове, Вар казал на дъртия немец да млъква и продължил напред. И трето: от зор да трепе германци, Вар оставил колоната си да се разтегли на цели 15-20 километра.
На сутринта на 8 септември над похода на Вар и войската му се излял някъв безподобен дъжд, който превърнал пътя в кална река. На всичкото отгоре, на колоната ѝ се наложило да крачи по относително тясна пътека през т. нар. Тевтобургска гора.
Усетил, че е в кофти позиция, Вар разпоредил среднощен марш и цялата колона се натресла право на капана, заложен от Арминий. Приклещени между гъста гора, стръмен хълм и ров, изкопан напреки на пътя, римляните били нападнати от чакащите в засада германци...
Накратко, клането продължило три дни и завършило с между 15 и 20 000 убити римляни, техни наемници и цивилни придружители. Казват, повечето офицери, които не били убити или не се самоубили, били подложени на кански мъчения за кеф на германското народонаселение, но това може да е и римска пропаганда.
Някъде в цялото това меле, Вар успял да се усамоти за малко, колкото да заклещи меча си между два дънера и храбро и напълно безсмислено да се надене върху него, с което да приключи живота и кариерата си. А може и просто да е бил заклан заедно с останалите си войници, не е никак ясно.
Ефектът от Битката в Тевтобургската гора бил епохален. През следващите дни и седмици, германците бавно и методично прочистили римските гарнизони от тяхната страна на Рейн. Въпреки няколко мощни кампании отвъд реката през следващите десетилетия, Римската империя никога повече не успяла да установи контрол на тези части на Германия.
Но по-силният ефект бил психологически - не се било случвало цели три легиона елитна римска пехота да бъдат буквално заличени от „диваци“ в рамките на една битка. И не се повторило като събитие още четири века. Номерата на тези легиони, впрочем, никога повече не били използвани от римската армия.
През 16 г. от н. е., римски поход отвъд Рейн успял да открие и върне два от орлите (знамената) на трите легиона. Третият бил върнат в Рим чак през 41 г. Заедно с него, римският генерал с чудното име Публий Помпоний открил и неколцина престарели войници от армията на Вар, пленени над 30 г. по-рано…
Злият Арминий също нямал особен късмет, защото след 15 г. тупаници с римляните накрая бил убит от своите, но по-късните германци го обявили за национален герой. Хитлер турил край на тая история, защото не искал да вкисва дружката Мусолини, който пък много тачел древноримската история на Италия.
Колкото до Вар, никой не знае какво се е случило с трупа му, семейството му изобщо не прокопсало естествено и скоро потънало в забвение. Но Вар се помни. Казват, когато изпаднел в депресия, Август придобил навика да крещи „Вар, върни ми легионите!“…
Та, така за тоя Вар...
Comentários