Това е историята на #клетотокопеле Лал Бихари – индийски селянин, който в един чудесен ден през 1977 г. открил, че е мъртъв. Ама наистина мъртъв – със смъртен акт, разрешение за кремация и всичко останало. Само дето изобщо не се чувствал умрял и кремиран, даже напротив - бил абсолютно убеден, че тепърва ще преуспява в живота. Решил, че има дребен бюрократичен проблем. Да, ама не било баш така....
Защото на Лал му трябвали почти 20 години да докаже, че си е съвсем жив, много благодаря. А това изобщо не било проста работа, защото… защото Индия, затова.
Та, цялата драма на Лал започнала, когато му хрумнало да отвори работилница за ръчно боядисани платове и му притрябвал банков заем. Добрите хорица в банката му написали на едно листче какви документи му трябват и Лал се понесъл към родното село, за да си ги набави.
Бодро се явил на съответното гише, попълнил молбата за документите и тогава започнала цялата мъка – съгласно всички регистри, Лал Бихари бил починал предишната година, смъртта му била надеждно и надлежно удостоверена и нямало абсолютно никакъв начин да му бъдат издадени съответните документи. Това че стоял пред чиновниците в съвсем видимо и солидно при допир тяло изобщо не струвало като доказателство. Защото… ами, пак защото Индия.
Вижте, подобни неща са се случвали в много страни по света, но Индия е може би малко по-драстичен случай, защото дори днес, голяма част от населението там се ражда, живее и умира без изобщо никога да се регистрира където и да е било, за каквото и да е било. Да не говорим, че по онова време в Индия дори не са се издавали лични карти от какъвто и да е било характер - започват да издават „удостоверения за регистрирани избиратели“ чак през 1993 г. Шофьорски книжки се издават естествено, но някои ехидно биха отбелязали, че индийците имат… амбивалентно отношение към нуждата от тях.
Така че единственият начин на Лал да докаже самоличност за нуждите на банката било да получи наръч хартия от данъчното, защото може да били Индия, ама и там събират данъци и те (заедно със смъртта) са единствените сигурни неща на тоя свят. И тогава лъснала цялата истина!
Оказало се, че за цялата работа е виновен един… зъл чичо! Година преди Лал да цъфне при данъчните, чичото вече бил цъфнал при тях, обявил, че племенникът му е починал и така заграбил цялото му движимо и недвижимо имущество, в случая едни цели… два и половина декара земеделска земя. Накратко, Лал бил официално умрял и не можел по никакъв начин да удостовери, че е жив. Заради един скапан бостан!
През следващите 17 години Лал не се занимавал с почти нищо друго освен с това да се опитва да докаже, че е жив. След като нито един общински и държавен служител не му обърнал внимание, Лал Бихари започнал да търси други варианти. Завел съответното дело, което обаче зациклило юнашки из разните му там индийски съдилища поради всевъзможни абсурдни причини.
Затова, той организирал собственото си, доста публично „погребение“ и накарал жена си да подаде заявление за вдовишка пенсия (което впрочем било отказано) и добавил Мритак (покойник) към името си. Когато и това не направило особено впечатление, започнал да се кандидатира в различни избори. Неизменно се записвал като кандидат в избирателния район на съответния министър-председател на Индия, а след изборите подавал официална жалба за касиране на избора поради включване на „починал кандидат“ в бюлетината. Парадоксално или по-скоро не, в Индия всичко това било напълно възможно без да си непременно жив човек. Накрая, някак проникнал в пленарната зала на индийския парламент, където здравата се разкрещял на депутатите, но просто го изхвърлили на улицата без много-много церемонии.
Най-накрая, чак през 1994 г., съдът най-сетне признал Лал за жив. За всичките тези години обаче, Лал развил особен афинитет към воденето на съдебни дела. И моментално завел ново дело - този път за обезщетение от държавата, което дело към този момент още не е приключило. Изобщо не си мислете, че само тук имаме тегава съдебна система…
Докато се занимавал с всичките тия глупости, с Лал се свързали още много хора от нисшите касти в Индия с подобен проблем и той основал организацията „Живите мъртви“, която днес има около 25 000 члена и офиси из цялата страна.
През 2003 г., на Лал Бихари Мритак е присъдена Ig Nobel Prize, което е награда за „тези, чиито постижения първо разсмиват хората, а после ги карат да се замислят.“ Наградата му е присъдена за „активен задгробен живот и борба с бюрокрацията в полза на другите“.
През 2021 г. излезе и филм за живота му, казва се „Документи“ (Kaagaz). С купища песни и танци в него, много ясно. И сега Лал Бихари Мритак смята да съди авторите на филма защото не му харесва как са му разказали историята и защото му били сложили в устата думи, които той никога не би използвал. Туйто.
Comments