Жюли д'Обини: Секс, наркотици и рокендрол

Ето ви историята на #клетотокопеле Жюли д‘Обини Мопен – чудна френска девойка и мега-калпазанка от края на 17 в., която за сравнително краткия си живот успяла да стане оперна звезда, като буквално променила жанра, знаменита фехтовачка и дуелист с десетки победи и участник в някой от най-шумните скандали в Париж от онова време, най-вече заради твърде страстните си любови с мъже и жени. И след всичко това, за нея днес се знае толкова малко, че е направо обидно.

Всъщност, не е много ясно нито точно кога и нито къде е родена, нито дори какво точно ѝ е името. Наричат я Жюли, защото така я нарича в запазено писмо един от любовниците ѝ. Може и да е била Жюли, Жюли-Емили, ама може да е била Мадлен, историците още спорят.

Има само едно съвременно нейно изображение и не е ясно доколко е достоверно. Описват я като по-скоро нисичка, много слаба и гъвкава девойка, с крехко на вид телосложение, много красиви зелени очи и тъмна коса.

Знае се, че е дъщеря на дребния (ама много дребен, направо ню-ню дребен) френски благородник Гастон д‘Обини, който през 1670 г. (когато се предполага, че е родена Жюли), бил секретар на граф д‘Арманяк, началник на конюшните на Краля – Слънце, Луи XIV. За майката на Жюли не се знае нищичко.

Работата на Гастон всъщност била да ръководи обучението на пажовете в кралския двор, което включвало както както курсове по етикет и обноски, така и танци, рисуване, езици, езда и фехтовка. Добрият татко Гастон имал грижата Жюли да учи наравно с пажовете, така че тя получила образование, което малко жени в ония времена получавали. Както и усвоила навика да се облича в мъжки дрехи, най-вече заради удобството при спорт и пътуване. И станала един от най-прочутите за времето си майстори на шпагата.

Когато Жюли станала на 14 или 15, граф д‘Арманяк, дъртият пергиш, проявил нездрав интерес към нея и много скоро тя му станала любовница. Две години по-късно, през 1687 г., за да се спази някакво подобие на приличие, графът набързо я оженил за един загубен провинциален благородник, младеж по фамилия Мопен, който след това набързо бил отпратен надалеч в Южна Франция. За утеха му дали правото да събира кралските данъци в Тулуза (доста як бизнес), та младежът много-много не роптал срещу тъй набързо окепазения брак. Жюли обаче до края на живота си обаче останала известна като „Мадам Мопен“ и просто „Ла Мопен“.

Скоро след това, Жюли залюбила млад учител по фехтовка на име Анри дьо Серан. Той пък успял да прободе фатално противника си в някакъв дуел и хукнал да бяга от Версай към Марсилия, където уж имал имот. Жюли тръгнала с него и през по-голямата част от пътя носела мъжки дрехи, без обаче да крие пола си, което само по себе си било бахти революцията за френските пейзани. Много скоро дришльото Серан признал, че онова с имота било лъжа и двамата трябвало да се препитават с демонстрации по фехтовка по кръчмите. За всяко шоу специално подчертавали, че Жюли е жена въпреки мъжките си дрехи. Казват, че в една таверна някой се усъмнил в това и тя просто разтворила риза, с което дала на неверника точно две гордо щръкнали причини да млъкне.

За късмет на Жюли, оказало се, че тя има доста приятен глас и в Марсилия успяла да си намери работа в местната опера. Хал хабер си нямала от ноти, но пък имала изумителна памет за музика. И видите ли, много бързо станала една от звездите на местната сцена. Но имало един проблем – заради обличането в мъжки дрехи, тя бързо се превърнала и в обект на интерес от страна на местните девойки. И младата Мадам д‘Обини се забъркала с една от тях. Нещата станали адски сериозни и семейството на девойката набързо я засилило в манастир „да си лекува дяволите“. Жюли обаче била толкова яко хлътнала по момичето, че много скоро цъфнала в манастира и набързо станала послушница в него. След като се събрала отново с гаджето си, двете замислили план за бягство.

Една от монахините в манастира удобно починала, те гепили тялото ѝ, сложили го в леглото на девойката, запалили стаята и се възползвали от настаналата лудница, за да духнат. Планът бил доволно тъп и съвсем резонно се провалил. Съдът задочно осъдил „мосю д’Обини“ на смърт чрез изгаряне на клада за „извършените светотатства“. Не е съвсем ясно защо записали Жюли като „мосю“ – дали за да спестят срама на семейството на гаджето ѝ, дали защото не можели да повярват, че жена е способна на такива изродщини заради едната любов. Така или иначе, три месеца по-късно, двете жени се разделили - девойката се прибрала вкъщи, а Жюли се запътила обратно към Париж.

По средата на пътя, докато почивала в един хан, Жюли си навлекла нови неприятности – скарала се с някакъв подпийнал благородник, който тутакси я предизвикал на дуел. Твърди се, че на Жюли и се наложило да се дуелира не само с него, но и с двама негови приятели, като победила и тримата. Така или иначе, тя пронизала благородника в рамото, с което тупаницата приключила, но не и познанството между двамата. Човечецът, граф Луи-Жозеф д‘Албер де Люн, разбрал чак на другия ден, че всъщност се е дуелирал с жена. Жюли му помогнала да се възстанови от раната и двамата… Ми да, станали любовници, мноо ясно. За съжаление, д‘Албер много скоро бил призован в армията и на таз любов хич не ѝ потръгнало. Двамата обаче останали приятели до живот и подновявали връзката си всеки път, когато се видели, макар и винаги само за кратко.

Жюли продължила към Париж и срещнала някакъв млад певец на име Тевнар, с когото, естествено, тутакси се залюбила. Двамата заедно се явили на прослушване за Парижката опера и (с малко помощ от старата ѝ дружка граф д'Арманяк) били приети.

През следващите десет и повече години, Жюли била една от звездите на операта във френската столица. Казват, че изпълнила поне 41 роли, 25 от които представила за първи път пред публика, и била първата, която наложила мецо-сопраното за пълноправен член на семейството от гласове в жанра. Междувременно, Луи XIV отменил присъдата ѝ за оная глупост с манастира.

Годините на Жюли в операта били вероятно най-яките в целия ѝ живот – кралските композитори създавали роли специално за нея, а колегите от трупата я уважавали неимоверно, най-вече защото изобщо не си траела и с огромен кеф си спретвала яки бъзици с богатите старци, които непрекъснато обсаждали балерините и хористките. През цялото това време водела и бурен любовен живот, често с колежки от операта и продължавала да се появява публично облечена в мъжки дрехи, като от време на време си спретвала и по някой дуел, който неизменно печелела.

По време на един голям бал, отново облечена като мъж, публично налетяла да целува някаква млада маркиза и за отрицателно време получила три отделни покани за дуел от ухажорите ѝ. Жюли им казала да излязат навън, набързо опаткала и тримата, след което се върнала на бала и казала на домакина, че в градината му трима нещастници берат душа. Скандалът бил огромен и Луи хич не бил във възторг, защото бил обявил дуелите за незаконни. На Жюли ѝ се наложило отново бързо да се изнесе, този път за Брюксел.

По онова време Брюксел не бил столица на нелепата и все още несъществуваща държавица Белгия, а бил важен нидерландски град под испанско владичество, който обаче се управлявал от баварски херцог, някой се Максимилиан. Въпросният херцог бил фрашкан с кинти и се забавлявал със собствен театър, в който Жюли лесно получила работа. Много скоро станала и „официална“ любовница на херцога. След няколко месеца обаче, нещата между двамата се разсъхнали и херцогът настоятелно намекнал на Жюли ако обича да се пръждосва.

От Брюксел, казват, Жюли се замъкнала чак в Мадрид, където пак сгазила лука и през 1698 г. отново се прибрала в Париж. Колкото и да е странно, отново била приета на работа в Операта и била звезда на сцената в продължение на още години. Казват, била страхотна оперна певица, но хич я нямало с по-популярните жанрове. Към 1701 г., мъжът ѝ неочаквано се върнал в Париж и двамата заживяли заедно в чудесни дружески отношения, като той очевидно изобщо не се шашкал от безкрайните ѝ похождения с други мъже и жени.

Малко по-късно, Жюли срещнала любовта на своя живот – маркиза дьо Флорензак. Невероятно красива („най-красивата във Франция“, според Сен-Симон, който обаче е написал тези думи цял век по-късно), зверски богата и ужасно шавлива, дьо Флорензак вече се била с покрила със съмнителна слава и дори в един момент била заточена в манастир от Луи XIV заради бурна афера с престолонаследника му. Никой никога не е споменавал дьо Флорензак да е била бисексуална, но се знае, че двете стават изключително близки. Дали тази близост е била консумирана не е много ясно, но внезапната смърт на маркизата през 1705 г. направо съсипва Жюли. В мъката си, макар и на върха на музикалната и светска слава, Жюли д‘Обини напуска сцената, за да не се завърне повече никога на нея.

Мистерия е какво се случва с нея след това. Две писма, до и от д‘Албер, които са запазени не дават никаква информация по темата. Предполага се, че е починала през 1707 г., но никой не знае нито кога точно, нито как или от какво…

Това е то фрашканата с романтика и калпазанщина история на жената наречена Жюли д‘Обини, една история за секс, наркотици и рокендрол before it was cool. (Добре де, може би без наркотиците, ама и това не е съвсем сигурно…)

PS: За съжаление, макар да има няколко романа, написани за нея, засега няма нито един читав филм, а историята направо плаче за такъв…