Това е историята на #клетотокопеле Джон Бринкли, който много искаше да е доктор, но вместо това направи милиони от кози топки, пътем спретна революция в радиото и рекламата, а също и в поп-музиката и накрая, взе, че умря разорен и сам-самичък на майната си в Тексас.
Джон Ромулъс Бринкли се родил в пълна мизерия в малко село, нейде из чукарите на Северна Каролина през 1885 г., незаконен син на местен знахар. Рано останал сирак. Някак избутал гимназия и станал телеграфист.
Но Джон имал мечта: повече от всичко на света, искал да бъде доктор. За съжаление, хроничната бедност на семейството не позволявала да постъпи в университет и поради тази причина, младият мистър Бринкли потърсил, хм, алтернативни опции.
След като няколко години заедно с жена си шиткал лекарства-ментета по разни селски панаири, сборове и джамбурета, през 1907 г. в Чикаго, Джон записал да учи в “университет за еклектична медицина” - някакво измислено училище, в което преподавали, меко казано, идиотски лечения и практики, които нямали много общо с медицината.
Понеже обаче не му стигнали кинти да си завърши нормално дори това образование, Бринкли решил да ускори нещата и директно си купил “диплома” от не по-малко съмнителния Университет за еклектична медицина в Канзас Сити и през 1913 г.
Малко по-късно, в Мемфис, Тенеси, Бринкли залюбил дъщерята на местен доктор и се оженил за нея след четиридневна свалка. Това, че все още бил женен за първата си жена, не било от особено значение. Нещата станали малко неприятни, когато бившата му жена го заклещила с новата булка в Ню Йорк, но той се измъкнал някак и успял да получи развод, след което обаче трябвало пак да се ожени, вече официално, за новата си жена. Насред медения си месец, Бринкли влязъл в затвора за практикуване на медицина без разрешително. И това бил първият и последен път, в който той лежал за подобно провинение, което е направо удивително, както ще стане ясно по-късно.
След панделата, Бринкли видял обява във вестника, че малко градче в щата Канзас си търси доктор. (И тогава, както и сега впрочем, в Щатите докторите били кът и поради това, лиценз за практикуване се давал дори на студенти по медицина от горните курсове.) И тъй, Джон Бринкли се обадил за обявата и през 1917 цъфнал росен-пресен в Милфърд, Канзас, и станал местния чичо доктор.
Не е много ясно как се сдобил с нужните пари, но много скоро отворил модерна клиника с 16 легла. Нещо повече - Бринкли станал зверски популярен в околността заради това, че плащал много прилични заплати на служителите си, което пък довело до малък бум в местната икономика. Но Джон страшно много дръпнал на местните когато най-безстрашно започнал да посещава и да лекува по домовете жертви на пандемията от испански грип, която се вихрела по онова време. Може и да е странно, но Бринкли имал сериозен успех в борбата с болестта и хората в градчето направо се влюбили в него.
Някъде по същото време, местен човечец цъфнал при него с по-особена молба: Дали нямало да е възможно докторът да направи така щото човекът да стане по-плодовит, а? Бринкли на ташак му казал, че щяло да е много хубаво ако човекът някак можел си размени топките с някой пръч. Ташак, ташак, ама на голо дупе… Смешката дала на Бринкли идеята, която щяла да стане причина за целия му по-нататъшен възход и за последвалото го стремителното и драматично падение. Иначе казано, Джон Бринкли решил, че ще е бахти якото ако наистина присади кози топки на клетия стерилен човечец.
И той започнал да прави точно това: взимал тестисите на някой нещастен козел и… просто ги зашивал в ташачната торбичка на някой още по-нещастен импотентен мъж. Това било цялото “лечение” и цялата операция: клъцване, напъхване на прясно отделени кози топки в скротума на човека, зашиване. Толкоз.
В добрите случаи, организмът на пациентите просто абсорбирал чуждата органична материя. В лошите - операцията, извършена от недоучил знахар, който често работел порядъчно пиян и насред клиника с меко-казано съмнителна хигиена, завършвала с тежки инфекции. Дявол знае колко точно човека са си отишли без време от тая глупост…
Но бизнесът на Бринкли потръгнал. Яко потръгнал. Взимал по $750 на операция (нещо като десет бона в днешни пари). Нещата направо излезли от контрол, когато не щеш ли на един от "пациентите” верно му се родило дете. Моментално нарекли бебето Били (Козле), а Бринкли тутакси стартирал мощна рекламна кампания, а през 1920 г. ъпгрейднал бизнеса, като обявил, че терапията с кози топки лекува ни повече и ни по-малко от 27 различни болести - от деменция през емфизем, та до често пърдене. При това, лечението действало и на жени, не само на мъже.
И тъй, през следващите десет години Бринкли продължил да присажда кози топки на всеки клетник с достатъчно кинти (включително и на разни холивудски звезди, видни политици и индустриалци).
Но Бринкли бил наистина предприемчив човек. Купил местна радиостанция, която превърнал в истински рекламен канал. Това било нещо нечувано, но и доста скандално в ония ранни времена на радиото. Видите ли, тогава хората смятали, че не е много ОК да се излъчват търговски съобщения на обществени радиочестоти. За да се позамажат нещата, станцията не излъчвала рекламни клипове, а “медицински съвети”, представени от самия Бринкли, за всевъзможни страдания които някак неизменно се лекували с изобретени от самия него “лекарства”, продавани само във внимателно изградена мрежа от избрани аптеки. Естествено, Бринкли прибирал скромна част от цената на илачите. Скромна в смисъл на милиони долари годишно.
Радиото на Бринкли обаче пускало и много музика, най-често неизвестни изпълнители на фолк и хилбили от близо и далеч и така, абсолютно неволно, станала пионер в популяризацията на жанра известен днес като кънтри & уестърн. В определен смисъл, може да се каже, че звезди като Тейлър Суифт и Доли Партън дължат успеха си на козите ташаци на Джон Бринкли, хехе...
През 1924 г. властите най-сетне разбили фабриката за дипломи, от която Бринкли си купил тапията, окошарили сума ти народ и поискали да приберат на топло и него, но губернаторът на щата Канзас отказал разрешение за екстрадицията му в друг щат. Причината - носел твърде много пари на икономиката на Канзас. В отговор, Бринкли засилил рекламите на кози ташаци по радиото и с часове дуднел по микрофона как бил победил “неверниците”. Бизнесът продължавал да процъфтява…
Чак през 1930 г. медицинските шефчета в Канзас се „сетили“ да проучат практиките на Бринкли и установили, че терапиите му са пълни глупости, също както и медицинските му съвети по радиото. Разбрали също и че подписът му стои на не по-малко от 40 смъртни акта на пациенти на клиниката му. Никой не могъл да разбере колко още човека са починали в други щати и държави след операции и лечение при него.
Лицензът на Бринкли бил най-сетне отнет, а шест месеца по-късно, загубил и лиценза за радиото си. (Делото по неуспешното му обжалване на отнетия радио-лиценз и до днес се изучава в юридическите факултети в Щатите).
Бринкли естествено адски се вкиснал и тутакси лансирал политическа кариера, като се обявил за кандидат за губернатор на щата. Цялата му идея била, че ако спечели, ще може да уволни всички от Борда по медицина на щата, който отговарял за лицензите на местните лекари, и да назначи в него свои хора. Нещата били толкова сериозни, че само дребен технически проблем му попречил наистина да спечели изборите. Същото станало и две години по-късно, когато отново се явил на избори за губернатор и отново загубил.
Бринкли се видял принуден да премести радио-бизнеса си в Тексас, близо до мексиканската граница и оттам продължил да облъчва потенциалните си пациенти. Това довело и до друго негово пионерско изобретение – водене на радиопредаване по телефона, чрез което Бринкли можел да води предаванията си от Милфърд. Когато през 1932 г. и това станало невъзможно, Бринкли просто прекосил границата и отворил радиостанция в Мексико. Мексиканците били криви на американците, защото изобщо не се съобразили с тях при разпределението на честотния спектър за Северна Америка и разрешили на Бринкли да пусне вероятно най-мощната радиостанция в света (1 милион вата!). Предавателят бил толкова мощен, че в ясно време радиото се чувало чак в Канада, хора в Тексас разказвали как сигналът запалвал фаровете на автомобилите им, а разни овчари и прочее селяндури в района на сградата били готови да се закълнат, че улавят излъчванията му с пломбите си.
Но Бринкли не спрял дотам – започнал да продава рекламно време на всеки, който можел да си го позволи и много скоро радиото му излъчвало основно кънтри и рекламни предавания на астролози, врачки, всякакви изкукали евангелисти и продавачи на религиозни боклуци (включително „снимки на Иисус Христос с автограф“). Мексиканското радио на Бринкли успяло да просъществува едва две години, но благодарение на него, той натрупал още пари и отворил две нови „клиники“, макар че вече все по-рядко присаждал кози ташаци на хора. Вместо това правел вазектомии, „подмладявал“ простати и продължавал да пробутва съмнителните си лекарства.
Изобщо, въпреки някои трудности, животът на Бринкли бил просто прекрасен – огромно имение с парк с екзотични животни и собствена оранжерия, дузина кадилаци в гаража, милиони в банката… На всичкото отгоре неочаквано и за него самия, най-сетне се сдобил и със син, след като имал вече три дъщери от първия си брак. Хората предположили, че се е подложил на собствената си терапия с кози ташаци, но кой знае защо Бринкли яростно отрекъл това.
През 1938 г. обаче, когато Американската медицинска асоциация публикувала обемно разследване на шарлатанството в САЩ и изрично споменала Бринкли като един от най-изявените медицински измамници, нещата започнали истински да се скапват за него.
Той завел дело за клевета, което загубил безславно. Нещо повече, съдът изрично посочил в решението си, че Бринкли е „очевиден шарлатанин, в пълния смисъл на тази дума“. Това загубено дело и съдебното решение по него, отпушило истински порой от дела на граждани срещу Бринкли, най-вече от опечалените роднини на починали пациенти. На всичкото отгоре го подгонили и данъчните, че и пощенските служби, които в САЩ имат правомощията да разследват измами по пощата – много сериозно престъпление там.
Падението на Бринкли било тотално и светкавично. Финансовият натиск от десетките дела срещу него бил неудържим и през 1941 г. Бринкли вече нямал друг избор освен да обяви банкрут. На всичкото отгоре се разболял тежко, прекарал три инфаркта и се наложило да му ампутират единия крак. Починал през 1942 г. от сърдечна недостатъчност, без пукнат грош и изоставен от всички, за щастие на стотици невинни пръчове в САЩ. Та тъй...
Aко искате да научите повече за този удивителен калпазанин, намерете този филм:
Comments