Иронията на съдбата на 15 столетия

Това е историята на #клетотокопеле с безобразно лош късмет Питър Рейн-Барт. През 1961 г. Питър убил жена си. Почти четвърт век по-късно си признал за това пред полицията, защото намерили части от труп до дома му. И доста се прецакал...

През 1959 г. в Португалия, Рейн-Барт, служител на британската авиокомпания BOAC (предшественик на British Airways), случайно срещнал младата местна художничка и страстна туристка Малика де Фернандеш. Два часа по-късно ѝ предложил брак. Женицата приела предложението и само четири дни след това, двамата вече били официално съпруг и съпруга.

И ако нещо ви намирисва, това изобщо не е защото някой до вас е пуснал газ, а защото цялата история със скорострелния брак на де Фернандеш и Рейн-Барт наистина не била много нормална и обичайна - бракът бил въпрос на необходимост за Рейн-Барт. Защото той бил хомосексуален, което в онези времена все още било криминално престъпление в Англия. След като по време на "медения месец" Малика разбрала как стоят нещата, двамата постигнали споразумение: Малика пътувала по света с парите на мъжа си и с намаленията за самолетни билети, осигурени от неговия статус като служител на авиокомпанията, а той си седял у дома в Чешир, западна Англия и успешно го играел стадартно, бледолико английско хетеро-шефче. Две години по-късно обаче, Малика се вяснала за последно край „семейното огнище“ и… изчезнала.

Естествено, роднините ѝ започнали да я търсят, обадили се в полицията и Питър Рейн-Барт бил първият заподозрян за изчезването ѝ. Тъй като не бил открит нито труп, нито друга следа от Малика, Рейн-Барт не бил арестуван и общо взето бил оставен на мира, а от жена му все така нямало и следа... До 1983 г.

Двайсет и две години след мистериозното изчезване на Малика де Фернандеш, фирма за торф копаела в находището Линдоу Мос, близо до дома на Питър Рейн-Барт. Двама копачи намерили на конвейрната лента на машината си части от човешки череп. Долната челюст липсвала, но част от меките тъкани, едната очна ябълка и косата все още били налични. Много ясно, копачите занесли главата в местната полиция, която пък се присетила за изчезването на Малика де Фернандеш и за основния заподозрян, нейния мъж.

Торфеното находище Линдоу Мос

Викнали Рейн-Барт на разпит и той… си признал. „Мислех, че никога няма да ме хванете“, рекъл той и кат се разприказвал, не се спрял докато не си изпял всичкото:

През 1961 г. Малика се върнала у дома от поредното си пътуване и що да види – мъж ѝ се гушка с друг мъж в семейното ложе. Според Рейн-Барт, Малика се опитала да го изнудва за пари, каквито той нямал, последвал бой между тях, по време на който той я убил, май без да иска. След което нарязал тялото ѝ и закопал частите в торфа.

Ченгетата чинно записали изповедта му и няколко месеца по-късно Рейн-Барт бил осъден да лежи до живот за убийството на жена си. Случаят с изчезването на Малика бил решен.

Или поне щял да бъде, ако местният полицейски инспектор не изпратил все пак останките за изследване. Оказало се, че черепът е на около... 1500 години и датира от римско време. Иначе казано, нямало как да е Малика де Фернандеш.

Рейн-Барт тутакси се опитал да си изтегли самопризнанието, но съдът изобщо не му се вързал и го осъдил, въпреки че въпросът с липсата на истинския труп на жена си останал висящ. И тъй, от глупост и/или гузна съвест, Рейн-Барт се сдобил с доживотна присъда. Умрял в затвора през 1995 г.

Ако вече ви се струва, че в определен смисъл Питър Рейн-Барт е станал жертва на дискриминацията срещу хомосексуалните хора, това си е точно така - неговият фиктивен брак, сключен за да се предпази социалния му статус, работата и като цяло за да се защити от преследване изобщо не бил изолирано явление в онези времена. Само че, в конкретния случай и преди да ви стане много жал за Питър Рейн-Барт, трябва да знаете, че към момента на делото за убийството на Малика, вече е излежал седемгодишна присъда като съучастник в отвличането, изнасилването и убийството на 15-годишно момче... Любовникът на Рейн-Барт, фактическият убиец на детето, получил доживотна присъда.

А останките, намерени в торфа, днес са известни на науката като „Жената от Линдоу“ и се смята, че са на жертва на келтско жертвоприношение. Тя е едно от няколкото тела от онези времена намерени в същото торфено находище и едно от няколкото десетки, открити на подобни места в Северна Европа. Химичният състав на почвата и водата в торфените находища обикновено запазва труповете на хора и животни по специфичен начин - костите се разлагат, но голяма част от меките тъкани се запазват в продължение на столетия и хилядолетия, което прави такива находки адски ценни за учените.

До ден днешен, никой не е открил истинските останки на Малика де Фернандеш…