Да зема аз да ви разкажа за #клетотокопеле Боб Уидлар – гениален инженер и изобретател, който стои зад някои от най-важните постижения в развитието на интегралните схеми, но също бил и завършен социопат, кофти алкохолик и кръчмарски побойник. Изобщо, като цяло не особено приятен тип, който накрая пукнал от… фитнес.
Клетникът Боб Уидлар се родил през 1937 г. в не по-малко клетия американски град Кливланд в семейството на радио-инженер, който си падала и малко нещо изобретател. Когато братът на Боб се родил, татко му изобретил безжично устройство, с което да следи дали бебето не плаче в другата стая. Иначе казано, човекът изобретил първия бебефон, ама никой не разбрал.
От ранно детство Боб бил заобиколен от всякакви електронни джаджи, така че изглежда нямал особен избор и също се запалил по електрониката. Още като студент в Колорадо постъпил в армията и станал инструктор по електроника на авиоинженери и механици. За да си улесни живота, написал няколко учебника за тях.
Армията обаче се казала тясна за неговата широко скроена либерална душа, та през 1961 г. я напуснал и започнал работа в местна фирма за електроника, която разработвала оборудване за НАСА. Явно направил впечатление в бранша, защото две години по-късно бил поканен на интервю за работа в една от най-големите фирми за полупроводници в страната, Феърчайлд.
Боб цъфнал на интервюто абсолютно пиян и директно заявил какво мисли за продукцията на компанията. Ама така цветущо, красноречиво го заявил. И да кажем, че не звучало като комплимент. Колкото и да странно, пратили го за второ интервю в друг отдел на фирмата, след което бил моментално назначен, за ужас на HR отдела и останалите служители.
Ужасът бил донякъде оправдан, защото за няма и година Боб наистина сътворил чутовни подвизи в полето на електрониката, но също така успял да вкисне 99% от колегите си, включително шефа си, чието уволнение лично издействал.
И имало защо народът във фирмата да се вкисва - Боб инсталирал в лабораторията си специално устройство, което започвало неистово да пищи, ако някой случайно повиши тон, а веднъж изкарал акъла на целия офис, като взривил с фойерверки говорител на системата вътрешни съобщения, който го дразнел.
Имал навика да разтрошава на ситни парченца всеки неуспешен прототип, независимо дали негов или чужд, като методично го блъскал със специално придобит за целта чук. Което пък ужасно разстройвало колегите му, които може и да не били гении, но честно се трудели и влагали всичко от себе си в проектите.
Но дизайните за аналогови интегрални схеми, които създавал, били революционни за времето си, надеждни, ефективни и спестявали време и пари за производство. (Не разбирам достатъчно от физика, за да обясня кое точно им е революционното, ама така било.)
Боб останал във Феърчайлд две години. Напуснал защото разбрал, че фирмата няма желание да дели печалбите си с разработчиците си. В молбата за напускане, написал само едно изречение: „Искам да съм БОГАТ!“ и въпреки молбите, отказал да остане. Освен ако не му дадяло „един милион долара, чисто“ (около 8 млн в наши дни). Е, не му дали милион долара.
За беля, самият Боб не бил особено внимателен с патентите, така че за много от изобретенията си не можел и да иска възнаграждения. но те носели приходи на Феърчайлд дълго след като напуснал. По неясни причини обаче, Боб получавал заплата от фирмата цели три години след напускането си. Обяснението му? „Те там са си малко бавнички…“
Боб преминал в Нешънъл Семайкондъктър и продължил да изобретява и усъвършенства интегралните си схеми. Очаквано, фирмата скоро се превърнала във водещ доставчик на такива неща в Щатите. Боб даже измислил рекламното послание на компанията:
Накратко, Бол Уидлар и колегата му Робърт Талбърт били за индустрията по онова време това, което по-късно щели да бъдат Стив Джобс и Бил Гейтс. Уидлар започнал да изнася много добре посетени и още по добре платени лекции, една от които напълнила „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк. Но обикновено ги изнасял порядъчно наквасен, макар това да не му пречело особено на изпълнението. Стигало се дотам, че веднъж отказал да излезе на цената докато не му донесат пълна чаша джин, въпреки че бил вече очевидно много пиян. До края на лекцията бил вече съвсем мато и едвам се държал на краката си. Странно, но май никой не бил особено против…
През цялото време, идиотският му характер се проявявал и други Боб бил не само отявлен пияница, ами бил и много кофти пияница, който досаждал и тормозел хората около себе си и даже налитал на бой, често на хора много над категорията му. Като например бъдещия CEO на Епъл Майк Скот, който го проснал с един удар.
Много преди през 2009 г. Гугъл да докарат 200 кози, които да гризат тревата пред офиса им, понеже били уж много „зелена“ компания, Боб Уидлар докарал със своя мерцедес кабрио една овца да попасе на поляната пред офиса на Нешънъл, за голям кеф на група местни журналисти. Цари известна неяснота за по-нататъшната съдба на овцата – според някои, Боб я зарязал в някакъв бар, според други – била „мистериозно открадната“.
Когато установил, че предавателят на местното летище създава електромагнитни смушения в апаратурата му, моментално започнал да им звъни с брутални заплахи какво ще им се случи ако тутакси не изключат тъпия си предавател. Не го изключили, естествено - фирмата се бръкнала за съответната защита.
Но всичко приключило рязко в края на 1970 г., когато Уидлар отново бил недоволен от възнаграждението си и напуснал Нешънъл след пет удивителни години във фирмата. Моментално осребрил акциите си в нея, което му донесло 1 милион долара и… изчезнал от индустрията, за да не се завърне истински никога повече. Бил на само 33…
Оказало се, че се е заселил в китния мексикански курорт Пуерто Ваярта и се занимава основно с поркане, чукане и… горе-долу само с това. Все пак, няколко години по-късно се върнал в Щатите и отново започнал работа с Нешънъл, вече само като консултант. Но тъй като продължил да снове между Мексико и Калифорния, на границата често имал проблеми, защото неизменно посочвал по формулярите, че не работи никъде. Решил си драмата, като поръчал на някакъв мексикански печатар тесте визитки от напълно измислени компютърни компании.
В наши дни, Боб Уидлар е част от няколко „зали на славата“ в сферата на електрониката и има поне един негов паметник пред офиса на водеща компания в бранша. Но той не знае за всичко това, защото през февруари 1991 г., на 53-годишна възраст, Боб Уидлар умрял от сърдечен удар.
Пукнал докато тичал за здраве по някакъв хълм до къщата си в Пуерто Ваярта. Казват, няколко години преди това бил ограничил драстично алкохола и даже успял да задържи връзка със само една жена за известно време и изобщо, адски бил влязъл във форма и даже станал малко фитнес маниак.
Та, толкова за #клетотокопеле Боб Уидлар и за ползите от фитнеса на стари години….
Comments