Окей, слушайте сега да ви разкажа за #клетотокопеле Мери Ан Браун Патън, която през 1857 по време на отвратително презокеанско пътуване, изобщо без да иска станала капитан на голям ветроходен кораб и успяла успешно да докара кораба до местоназначението му.
Ах, да - към онзи момент, Мери Ан нямала още 19. И била бременна.
Мери Ан се родила в Бостън през 1837 г. – обикновено американско момиче от обикновено американско семейство. Нямала още 16, когато се омъжила (или я омъжили, не е много ясно) за моряка Джошуа Патън, на 26 г.
През 1855, Джошуа получил предложение да стане капитан на кораба „Нептюн‘с Кар“ - доста нов и голям за времето си съд, с няколко успешни и рекордно кратки плавания от Щатите до Хонконг и Калкута.
„Нептюн‘с Кар“ бил един от много модните тогава клипъри, които благодарение на формата на корпуса си и адски многото платна, били ужасно бързи (като за ветроходи) и поради това – много предпочитани от инвеститорите. И доста рискови, много ясно.
Джошуа Патън обаче не искал да оставя младата си булка толкова скоро след сватбата и получил разрешение да я взема със себе си. През следващите 18 месеца, двамата практически обиколили света с „Нептюн‘с Кар“ докато пътували до Сан Франциско, Лондон и Китай.
Докато се лашкала по вълните, а мъжът ѝ капитанствал, Мери Ан му готвела чорби и му кърпела чорапите, но и четяла книги по морска навигация и корабна медицина. Защо? Защото това имало на кораба за четене, а и защото била любопитна и любознателна женица, затва.
На 1 юли 1856 „Нептюн‘с Кар“ потеглил от Ню Йорк за Сан Франциско с товар за $300 000. Златната треска в Калифорния още продължавала и всичко необходимо се доставяло най-вече с кораби, които заобикаляли цяяяялата Южна Америка. (До прокопаването на Панамския канал имало още половин век.)
Заедно с „Нептюн‘с Кар“ потеглили и още два сходни кораба, „Интрепид“ и „Романс ъф дъ Сийс“ и както бил обичаят, хората туряли залози кой кораб пръв ще стигне до Сан Франциско. Тия залози били сериозна работа – печелившите можели да приберат по няколко хиляди долара - цяло състояние по онова време.
Но плаването не започнало добре за капитан Джошуа. Първият му помощник се оказал някакво тотално леке - спял по време на вахта, поркал без мярка и май нарочно се опитвал да забави кораба като го водел към рифове, „забравял“ да опъне платната и директно отказвал да изпълнява заповеди.
Джошуа го заподозрял, че е турил кинти на някой от конкурентните кораби и го заключил в ареста. Но се оказало, че вторият помощник е някакъв абсолютно неграмотен човечец, без грам понятие за навигация, и се наложило Джошуа да изпълнява и неговите задължения.
По-големият проблем бил, че самият Джошуа също не се чувствал добре още от първия ден и още преди да стигнат нос Хорн, най-южната точка на Америка и като цяло отвратително място, се тръшнал болен с пневмония. Понеже както се оказало вече бил лепнал и туберкулоза, скоро изпаднал в делириум, а накрая и в кома.
При тази ситуация, Мери Ан решила, че няма какво – тя ще стане капитан на кораба. Идеята била безумна по няколко причини: Първо, тя била, леле-мале, жена! Второ, била бременна в шестия месец! Трето и доста по-съществено: никога не била обучавана да управлява кораб!
Първият помощник ѝ драснал писмо от ареста с предложение да поеме командването и да закара кораба до Валпарайсо, Чили. Мери Ан обаче се светнала, че ако спрат там със сигурност ще загуби част от екипажа, а и вероятно товарът на кораба ще бъде опоскан, затова отказала.
Помощникът опитал да организира бунт сред екипажа, но Мери Ан дръпнала някаква много яка реч и успяла да ги убеди да я оставят да командва кораба. Което и направила през следващите 56 дни.
През цялото време тя едновременно ръководила екипажа, занимавала се с навигацията, борела се с бременността си насред гнусен океански климат и се грижела за мъжа си, който все така си оставал в несвяст. По нейни думи, в продължение на седем седмици не посмяла дори да се преоблече и си стояла тъй - с едни и същи дрехи...
Накрая, през февруари 1857 стигнали до Сан Франциско. Мери Ан отказала услугите на местния лоцман, саморъчно вкарала кораба в пристанището и го паркирала на кея. На всичкото отгоре, „Нептюн‘с Кар“ стигнал втори от трите кораба, които тръгнали заедно шест месеца по-рано, като изпреварил „Романс ъф дъ Сийс“. Да, точно толкова як капитан била тази Мери Ан Патън!
Местните, естествено, изпаднали в шок, като видели на руля 19-годишната, яко бременна булка. Мери Ан Патън тутакси станала знаменитост – освен всичко друго била първата жена – капитан на американски търговски кораб. Застрахователите ѝ връчили награда от $1000, но отказали да платят заплатата на мъжа ѝ докато не получили няколко хиляди гневни писма.
Месец след пристигането си в Калифорния, двойката успяла да се прибере в Бостън, където Мери Ан родила син – Джошуа Патън младши.
Капитан Джошуа така и не се възстановил от болестта си и през юли 1857 починал глух, сляп и не съвсем с ума си.
Мери Ан Патън никога повече не се качила на кораб. Четири години след преживяването си, също се разболяла от туберкулоза и починала през 1861, още преди да навърши 24… Но не е съвсем забравена – на нейно име е кръстена болницата на Морската академия в Кингс Пойнт, Ню Йорк. Та така…
コメント