Нека ви разкажа зa #клетотокопеле Кемптън Бънтън, британски пенсионер-инвалид, който направил за смях британската полиция като извършил един от най-дръзките обири в Лондон, откраднал една от най-важните за британската култура картини, признал си за това и накрая бил осъден за кражбата на… рамката ѝ.
Когато през 1961 г., британското правителство решило да отпусне 40 000 паунда, за да откупи портрет на генерал Артър Уелсли, херцог Уелингтън, нарисуван от Франсиско Гоя, то си спечелило неочакван лют враг.
Херцог Уелингтън е в топ 3 на най-славните британски пълководци на всички времена. Човекът взел участие в поне 60 битки през живота си, но ще си остане завинаги известен като генералът, победил Наполеон при Ватерло. Портретът му бил на нарисуван от Гоя през 1812 г., три години преди Ватерло, когато генералът се сражавал с французите в Испания. През следващите 150 години, картината се предавала по наследство в семейството на британски благородници, роднини на херцога на Уелингтън.
Когато през 1961 г., поредният наследник бил толкова обеднял, че започнал да разпродава част от колекцията си с картини и някакъв американски милионер решил да купи портрета за 140 000 паунда. Будната британска общественост много се притеснила както как тъй портретчето на знаменития генерал ще хване крака „при ония селяни в Америка“. За да не позволят картината да напусне Англия, британското правителство решава да я откупи и осигурява част от сумата (по-голямата част дошла от частно дарение).
И точно това решение ужасно много вкиснало някой си Кемптън Бънтън, 61-годишен бивш автобусен шофьор от Нюкясъл, вече пенсионер по болест...
Видите ли, Кемптън имал зъб на правителството заради… таксата за телевизия, които всяко домакинство във Великобритания плаща и до днес. Приходите от тази такса отиват за издръжката на държавните телевизия и радио BBC и неплащането ѝ в наши дни се наказва с глоба до 1000 паунда, но тя много рядко се присъжда в пълен размер.
В началото на 60-те, таксата била в размер на около 4 паунда годишно (към 170 паунда днешни пари), а Кемптън Бънтън получавал пенсия от около 16 паунда на месец. Той бил абсолютно убеден, че телевизията (всичките две налични програми към онзи момент) трябва да е безплатна за пенсионерите като него. Понеже естествено отказвал да плаща въпросната телевизионната такса, Кемптън периодично излежавал по някой и друг ден в затвора.
И тъй, новината за откупката много ядосала Кемптън, който смятал, че картината не струвала чак толкова и било по-добре парите да се използват за субсидиране на телевизионните щения на бедните британски пенсионери като него.
В началото на август картината била изложена в Националната галерия в Лондон и 19 дни по-късно… изчезнала оттам. Което, много ясно, веднага се превърнало в колосален скандал. Първо, подобен обир никога не се бил случвал в Националната галерия за цялата ѝ история. Второ, след всичкия зор да задържат картината в Англия, накрая тя да изчезне било адски… неприемливо. Посегателството не било просто над скъп предмет на изкуството, не само срещу паметта на Уелингтън, ами направо върху националната чест на Империята, годдамит!
Разследването зациклило моментално, но в медиите изобилствали версии за участието на мафиоти, знаменити крадци на произведения на изкуството и чуждестранни шпиони, целящи да дискредитират британските власти.
По някое време, в агенция „Ройтерс“ било получено писмо, в което неизвестният подател обещавал да върне картината срещу обещание за амнистия и фонд от 140 000 паунда (стойността на картината), който да се използва за плащане на телевизионни такси на пенсионери. Искането било отхвърлено, а писмото - забравено.
И така, минали четири години…
Един прекрасен ден, Кемптън Бънтън решил, че тая работа не може да продължава така и оставил грижливо опакованата картина в един офис за съхранение на багаж на гарата в Бирмингам, след което изпратил квитанцията на „Дейли Мирър“. Шест седмици след това, тържествено влязъл в Скотланд Ярд и се предал.
Кемптън заявил, че след като научил от пазачите на галерията, че охранителната система се гаси всеки ден докато се почиства залата, оставил прозореца на тоалетната на етажа открехнат, а на другия ден просто влязъл през него, взел картината и духнал по същия път.
Понеже върнал картината, по време на последвалия процес (който Кемптън използвал да дръпне яко конско на властите заради пустата телевизионните такса), той бил признат за виновен само за кражбата на рамката на картината, която не била открита. Присъдата била три месеца затвор, които Кемптън чинно излежал.
Цялата история била голям срам за полицията, която била пръснала куп мангизи в хода на разследването, забъркала дузина чуждестранни служби и изобщо се туткала и буткала неимоверно без да напредне нито сантиметър по случая в продължение на години. По мнението на повечето преса, британската полиция се била оказала абсолютно неспособна да се справи с обир от подобна величина и това било не само голяма срамота, ами и голяма смехория. Един от бъзиците, които ченгетата отнесли, включвали и сцена в първия (каноничен) филм за Джеймс Бонд, „Д-р Но“, в която героят на Шон Конъри спира да се полюбува на картината, докато се шматка в луксозното леговище на злодея от филма.
Но това не бил краят на историята. През 1969 г., синът на Кемптън, Джон, цъфнал в полицията и тържествено заявил, че всъщност той е откраднал картината, а баща му нарочно е поел вината, за да може да опази сина си, който бездруго си имал проблеми с полицията.
За късмет на Джон Бънтън обаче, на полиция и прокуратура им било писнало да ги правят за смях и да се излагат и решили, че ще е по-добре хич да не се занимават повече със случая. След резила един пенсионер години наред да ги води за носа, само оставало да ги опънат на шиш и затова, че са осъдили невинен човек. На всичкото отгоре, нов процес щял да означава отново да дадат трибуна на Кемптън, което пък хич не искали да допускат. Така че, замели признанието на Джон под килима, уж поради липса на доказателства…
Кемптън прекарал остатъка от живота си в пълно забвение и починал през 1976 г. Смъртта му не била отразена от пресата по никакъв начин.
Британците и до днес плащат телевизионна такса от около 160 паунда годишно, независимо дали гледат BBC или не, като такава такса, макар и на половина дължат и незрящите граждани. От 2000 г. до 2018 г. домакинствата, в които имало поне един гражданин над 75, не плащали такава такса, но това е постепенно отменено и последните облекчения (с някои изключения) отпадат през 2020 г.
Потретът на херцога на Уелингтън и до днес се намира в Националната галерия в Лондон. С друга рамка.
Ако тази история ви е допаднала, може да ви допадне и този филм, който мина на Киномания миналата година, ама не знам дали излезе по кината:
Comments