Понеже Токио 2020, Олимпиада, това-онова, историята на игрите буквално гъмжи от #клетикопелета и просто няма да е честно да не им отдадем заслуженото с една представителна извадка:
На маратона на втората Олимпиада, в Париж през 1900 г., една от фенските надежди бил убавецът Жорж Туке-Дони, национален рекордьор на 5000 м. Той повел колоната по улиците на града почти от самото начало и я водил през половината състезание, когато оплескал един завой и се понесъл по грешната улица. Не познавал Париж много добре, затова спрял в едно бистро да попита за пътя и да изпие чаша вода. Оказало се обаче, че в бистрото нямало вода, но пък имало... бира. Жорж седнал за “само ена биришка” и... не завършил маратона, мноо ясно.
На Олимпиадата в Стокхолм през 1912 г. пък се явило #клетотокопеле с още по-клетото име Шизо Канакури, японски маратонец. След 18 дни с кораб и влак през Азия и Европа и натравяне с шведски кюфтенца, Шизо трябвало да тича в някаква нетипична за Швеция жега. Станало му адски лошо и припаднал по средата на дистанцията. Някакви много мили местни фермери го прибрали и като се поосвестил, Шизо тихо и кротко се прибрал в Япония, без да се обади на никого, защото бил адски “засрамен” от лошото си представяне. След това, Шизо (който иначе бил доста приличен маратонец) тичал на още две олимпиади, даже станал 16-и през 1920 в Антверпен. И през цялото това време, швеците го водели за “безследно изчезнал”. Чак през 1967, от Шведската телевизия го издирили и му предложили да си дотича прекъснатия маратон. Шизо се съгласил. Времето му било официално записано като 54 г, 8 месеца, 6 дни, 5 ч, 32 мин, 20.3 сек. Шизо починал през 1983 на 92 годишна възраст.
През 1936 г., на игрите в Берлин, южноафриканският боксьор Томас Хамилтън-Браун загубил още в първия си мач и тутакси се юрнал да плюска - след седмици наред "пазене на категория" бил буквално умрял от глад. Оказало се обаче, че един от съдиите объркал фиша и всъщност Томас бил победител в срещата. За беда, след няколкодневното тъпкане с вурстове и кисело зеле, Томас вече бил две кила над категорията си и го дисквалифицирали, шкембето му с шкембе нещастно...
Брус Кенеди бил копиехвъргач от бившата Южна Родезия, сега Зимбабве, който се класирал за олимпиада не един, не два, а цели три пъти. И трите пъти не успял да отиде нито веднъж, завалията. През 1972 г. се класирал за олимпиадата в Мюнхен, но когато пристигнал, немците му обяснили учтиво, че не признават легитимността на страната му и, ако обича, да си ходи. Това щото Родезия, самообявила се за независима британска колония в Африка, се управлявала от бяло малцинство и светът хич не се кефел и не я признавал. През 1976 г. се класирал за Олимпиадата в Монреал, но не могъл да участва защото (пак) повечето от останалите държави били против расистката политика на бялото правителство на Родезия. На Брус му писнало и емигрирал в Щатите. Взел гражданство и с много труд се класирал в отбора за олимпиадата в Москва 1980. И... американците обявили бойкот на “съветската” олимпиада. За да е ташакът пълен, а съдбата на Брус хептен гадна, Родезия, вече Зимбабве, участвали... Брус успял да участва в олимпиада чак през 1984 г., в Лос Анджелис. Но не като състезател, а като служебно лице, деба. Голям карък бил тоя Брус.
Всеобщият любимец сред олимпийските #клетикопелета обаче е Ерик Мусамбани, а.k.a Ерик Змийорката от Екваториална Гвинея. На олимпиадата в Сидни през 2000 г. спечелил серията си в плуването на на 100 м свободен стил, въпреки че времето му било "само малко" над два пъти по-бавно от обичайното и едва не се удавил 15 м преди финала. Ерик спечелил вечната си слава след като другите двама плувци в серията направили фалстарт и той останал сам в басейна. И макар времето му да било най-бавното в историята на олимпиадите, все пак било напълно валиден рекорд на Екваториална Гвинея, кво? Важно е да се знае, че по онова време Ерик се занимавал с плуване само от... осем месеца, бил тренирал най-вече в езеро и малко в едно хотелско басейнче и то само през нощта, когато нямало други посетители и за първи път видял истинско плувно съоръжение чак в Сидни... Сега е треньор на националния отбор на страната си.
Има още много...
Comments