top of page
Search
Валери Шварц

Норвежка им работа...

Updated: Jul 2, 2021

Това е историята на #клетотокопеле Стайн Арвид Хусебю, 24-годишен норвежки младеж, който през 1985 поискал да си реши житейските проблеми като отвлече самолет (ама не точно) и да задържи 120 души заложници (ама не баш) и накрая работата хич не се получила защото хладилникът на самолета се оказал малък…

На 21 юни 1985, Стайн Арвид се качил на вътрешен полет от Трондхайм за Осло заедно с още 120 човека пътници и екипаж. Като повечето неща в Норвегия, и този полет в петък следобед трябвало да бъде скучен и обикновен до припадък, защото на норвежците явно така им харесва.

И горе-долу така се получило. Стайн Арвид си седял кротко на последния ред седалки и поркал бира след бира. По някое време, когато стюардесата му носела поредната биричка, той ѝ показал въздушния пистолет, който криел под якето, и кротко я осведомил, че отвлича самолета.


Инструкциите му били прости: Пътниците нямало нужда да знаят нищо и самолетът да си продължал по пътя към Осло, но след кацането Стайн Арвид искал да говори лично с министър-председателя на страната и с министъра на правосъдието. След която щял да даде прес-конференция. И без глупости, защото бил сложил бомба в кенефа. Освен това, ако обичала да му донесе още една бира, пронто!


Работата била в това, че на Стайн Арвид хич не му вървяло в живота. Имал нещастието да се роди в безобразно семейство, с баща насилник, който редовно го пердашел от най-ранна възраст. В резултат, Стайн Арвид станал алкохолик още на 13 и докато навърши пълнолетие бил многократно арестуван за какво ли не, включително въоръжен грабеж. Когато станал на 19, съдът го натикал на принудително лечение в психиатрична клиника.


Стайн Арвид спрял да пие и успял да закрепи живота си, даже с помощта на църквата завършил успешно гимназия, макар и със закъснение от няколко години. Ужасен, че ще трябва да се оправя сам в живота, в деня на дипломирането си от гимназията (тоест, ден преди полета за Осло), Стайн Арвид се насвяткал безпаметно. В това състояние купил въздушния пистолет и решил, че ако говори с държавния глава няма начин той да не му реши всичките проблеми от раз. Успял да се качи на самолета с оръжието защото на летището в Трондхайм проверка за сигурност практически нямало.


И тъй, той пътувал към Осло, наливал се с бира и отвличал самолет, ама без да го отклонява към друго летище, натоварен с още 120 човека, повечето от които изобщо и не подозирали, че са станали заложници, дълбоко убеден, че министър-председателят на Норвегия просто тръпне да научи всичко за клетия му животец…


Стюардесата чинно предала думите му на капитана на полета, който съответно информирал диспечерите в Осло. Когато самолетът кацнал с галантно закъснения от 15-тина минути, на пистата го чакали полицаи, специални части, линейки и пожарни. Министър-председателят го нямало, много ясно.

Стайн Арвид, който вече бил порядъчно къркан, малко се вкиснал, че самолетът бил спрян на почти километър от терминала, но в знак на добра воля пуснал 70 от пътниците да слязат от самолета, най-вече тези, които му се размрънкали, че щели да си изпуснат следващите полети. След още половин час и един много любезен разговор с психолога, който полицията била инсталирала на радиото и един приятел, когото ченгетата спешно били довели, Стайн Арвид пуснал и останалите пътници. Но задържал петимата членове на екипажа и през цялото време не спрял да се налива с бира.


Нещата стигнали връхната си точка, когато…. бирата на борда свършила. Стайн Арвид поискал по радиото да му донесат още бира. Полицаите се съгласили, но му казали, че в замяна трябва да си даде пистолета. За най-голяма изненада на всички, Стайн Арвид изхвърлил оръжието през прозореца на кабината.

Един полицай се качил на борда с няколко кашона и като се убедил, че Стайн Арвид няма други оръжия, няма бомба и няма други съучастници, дал знак на специалните части да атакуват. За нула време Стайн Арвид бил задържан.


И тъй, без нито един изстрел и без нито един ранен, съвсем по норвежки, приключило първото (казват) отвличане на самолет в историята на страната.


И пак по норвежки, Стайн Арвид бил осъден на само три години затвор и пет години изпитателен срок, по-малко от предвиденото в закона заради тежките му психологически проблеми. Туйто.


PS: Благодарности на @__mARV, който ме светна за тази история.

380 views0 comments

Comments


bottom of page