Операция “Кайма” или как Глиндор Майкъл спечели войната

През една студена мартенска нощ на 1943 г., #клетотокопеле Глиндор Майкъл, 34-годишен, беработен, бездомен хаймана, влязъл в изоставен склад близо до гара “Кингс Крос” в Лондон и на следващия ден го намерили да се гърчи в мъки. Бил се нагълтал с отрова за мишки. Споминал се малко след това, по доволно гнусен начин.

Изобщо, на Глиндор не му вървяло. Ама даже хич не му вървяло. Бил роден в Уелс, в бедното семейство на миньор. Баща му се самоубил, когато Глиндор бил на три и той израсъл само с майка си. Когато и тя се споминала, 31-годишният Глиндор изпаднал в дълбока депресия и започнал да скита из Англия, докато най-накрая се озовал в Лондон, където няколко години живеел на улицата и се прехранвал от просия и ровене в кофите. Накратко, клета работа…

Не е много ясно дали Глиндор опитал да се самоубие или погълнал отровата погрешка когато, гонен от глад, изял някакви намерени в боклука корички хляб. Така или иначе, това бил краят на мизерният му животец.

Няколко дни по-късно, в моргата, в която лежало тялото му, цъфнали агенти на британското военноморско разузнаване, които грижливо опаковали трупа на Глиндор в сандък със сух лед и го отнесли в неизвестна посока.

Повече никой никога не чул нищо за Глиндор Майкъл. До 1999 г., когато разсекретени документи разкриват, че Глиндор или по-точно тъжният му труп, е изиграл съществена роля в един от най-важните епизоди от историята на Втората световна война.

Всичко обаче започнало още през 1939 г., в самото начало на войната, когато във военноморското разузнаване съставили доклад с предложения за най-различни заблуждаващи врага хватки и диверсии, които да бъдат използвани при нужда. Повечето от предложенията в доклада днес звучат като извадени от филм за Джеймс Бонд. Може би защото сред авторите му е (I kid you not) един млад офицер на име Иън Флеминг. Та този доклад се оказал важен.

През 1942 г. американци и англичани опердашили немците и италианците в Северна Африка, започнали да планират нахлуване в Сицилия и открили, че имат нужда от диверсия, която да отклони вниманието на Хитлер в тотално различна посока. Гадта мръсна бил разпложил твърде много войска на скапания остров и изобщо изглеждал твърде подготвен за вражеско нападение там.

Докладът на флотското разузнаване бил наново изровен и под номер 28 в списъка с идеи се мъдрело нещо, буквално озаглавено “Едно предложение (което май не е много добро)”. Ставало дума за сложна измама с помощта на труп, който обаче трябвало да бъде “доста пресен”.

(Впрочем, британската армия вече била правила подобна врътка поне два пъти през последните години, с променлив успех и с не с толкова важни последствия.)

По една случайност, именно тленните останки на никому ненужния Глиндор Майкъл се оказвали първо- налични и второ - подходящи. Така било поставено началото на Oперация “Кайма”. Да, бе - така нарекли една от най-рискованите и направо налудничави операции по време на войната…

Личните вещи на "Уилям Мартин"

За няколко седмици, британското разузнаване създало истинска нова самоличност на съвсем мъртвия уелски вагабонт. Превърнали го в офицера средна ръка Уилям Мартин. Облекли го в униформа и натъпкали джобовете му с всякакви неща - от съвсем истински, но изкуствено “състарени” документи за самоличност (със снимка на служител на разузнаването, който доста приличал на Глиндор), през цигари и кибрит, до касови бележки от хим. чистене, стари билети за кино, писма от “любимата”, че и нейна снимка.

Но най-важното, което добавят е дипломатическо куфарче, закачено с верижка за китката му, в което поставили още някакви тъпотии и едно важно писмо.

"Супер-важното" писмо.

Писмото било от висш британски офицер в Северна Африка до колега и приятел в Лондон (и двамата съвсем реално съществуващи лица, като “изпращачът” дори лично подписал писмото, ей тъй на - за автентичност), в което между другото се споменавало и за подготвяно съюзническо нахлуване в Гърция.

Та, натъкмили трупа на Глиндор с всичките тия салтанати, турили го пак в сандъка със сух лед и го качили го в камион, шофиран от (без майтап) бившия шампион по автомобилизъм Джок Хорсфел, който с мръсна газ потеглил за Шотландия.

Хорсфел пийва кафенце докато почива на път за Щотландия. В цилиндричния сандък под дупето му било тялото на Глиндор Майкъл.

Там натоварили тялото на подводница, и след 10 дни плаване и няколко вражески бомбардировки, изхвърлили трупа с целия му маскарад във водата току до брега на Испания и си плюли на петите. Било 30 април 1943 г…

Трупът естествено бил открит и испанските власти, които къде тайно, къде явно, си сътрудничели с немците, предали копия от съдържанието на куфарчето на германското военно разузнаване.

За всеки случай, англичаните разпратили и нарочно съобщение, че важни документи са загубени и трябва да бъдат върнати на всяка цена и се постарали съобщението да бъде надлежно засечено от немците. После седнали да чакат…

Писмото стигнало до бюрото на Хитлер. И той му повярвал. Започнало едно щураво местене на войски от Западна Европа, вкл. Италия, към Балканите, които да посрещнат предстоящата инвазия на Съюзниците в Гърция.

Както е известно, американците и англичаните дебаркират в Сицилия на 9 юли 1943 г. и завземат острова за само 38 дни с много по-малко жертви от очакваното. (Казват, не без помощта на сицилианската мафия и братчедите им от Коза Ностра.) Хитлер е принуден да се откаже от планирани операции на Източния фронт, за да пренасочи войски оттам към Италия. Изобщо, това е една от важните повратни точки във войната.

Колкото до Глиндор Майкъл и неговия труп, след аутопсия тялото му е погребано в Уелва, Испания - градът, до който изплува от морето. Всъщност, до 1999 г. почти никой дори не знае името на човека, чието тяло изиграва толкова важна роля за успеха на инвазията в Сицилия и изобщо за победата на Съюзниците във войната. Не че на Глиндор Майкъл това щеше да му помогне особено…

Та, така…