Да ви разкажа сега за #клетотокопеле Желтугинската република а.к.а Желтуга а.к.а Руската Калифорния, което било една практически независима държава на майка си у… джеба на престилката в Далечния Изток. В края на XIX в. в това забравено от богове и хора място близо 12 000 златотърсачи си живеели чудно, далеч от всякакви власти. И ровели за злато, естествено.
През 1883 г. някой открил злато в пясъка на един приток на приток на р. Амур, току на границата с Китай. Такива новини водят до само едно, така че в района тутакси се изсипали хиляди мизерници с лопати, колички, цедки и надеждата да забогатеят. Обстоятелството, че мястото било технически на китайска територия по-скоро решавало куп проблеми, отколкото да ги създава.
Много скоро, там изникнало цяло село, което за удобство кръстили Желтуга, заради жълтите води на реката, и в него се сбрала всякаква паплач – от миньори през бегълци от сибирските катроги и от други златни мини в района (където често хората работели в практически робски условия), дезертьори от армиите на няколко държави, международни авантюристи, обикновени калпазани и необикновени изроди.
Били основно руснаци и китайците, които им мъкнели багажа, но имало и доста американци, евреи, поляци, французи, както и разнообразна извадка от представители на местните сибирски племена. Толкова бързо се насъбрала цялата тази менажерия и такива гнусни типове се домъкнали, че много скоро станало ясно, че е нужно да се тури ред. Разделили селото на пет сектора – четири „руски“ и един „китайски“ и от всеки сектор излъчили по двама „старейшини“. Един от старейшините се избирал за „президент“. Избраните на тия постове получавали заплати, както и специално назначената „полиция“, която им помагала, заради което всеки жител на селото плащал „данък“.
Написали си и „закони“, които общо взето били списък с наказания, примерно:
- напукал си се с водка и пуцаш с пушката без нужда – 100 камшика.
- заложил си лопатата си и другите такъми за копане на злато – 300 удара с пръчка
- вдигаш шум през нощта – 50 камшика
- натаковаш другарче (дори по взаимно съгласие) – 500 камшика и т.н.
Влизането на жени в Желтуга било абсолютно забранено. Изключение се правело само за някои съпруги и наказанието за вмъкване на нещо женско било 300 удара с пръчка. Това съвсем естествено довело до небивал разцвет на проституцията в най-близкото село на руска територия, което хич не се понравило на селяните му, не че имали особен избор.
За някои престъпления, боят с камшик си е било направо смъртно наказание, защото се изпълнявал със специален камшик с шипове - раните от него били просто кошмарни, а най-близкият доктор бил на стотици километри. В добрите дни.
Цялата тази организация и ред довело дотам, че хората възприемали Желтуга като независима държава и дори си измислили флаг с две ленти – отгоре жълта за златото, отдолу черна – за земята.
Твърди се, че в зенита на Желтуга, там имало поне пет хотела от световна класа, ресторанти, кръчми, казино, църква, магазини за какво ли не, театър, зоопарк, два оркестъра и цирк.
Но все пак основната работа на желтучаните била да копаят за злато. Затова, районът около селото бил осеян с дупки от опитите на хилядите златотърсачи. Така били надупчили околността, че земята не ставала вее за нищо друго. А дупчели така безразборно, защото нямали идея колко дълго ще могат да го правят преди китайските власти да дойдат и да ги попитат как я мислят те тая работа с републиките и най-вече с незаконното копане за злато и неплащането на данъци.
А китайците се усетили доста рано, но не било никак проста работа да разтурят Желтуга без да се скарат с Русия. Затова местният губернатор започнал да пише тъжни писма до руския си колега от другата страна на границата с молби, ако обича, да дойде да си прибере поданиците. Руският губернатор се правел, че дори не ги seen-ва. Най-вече защото златото, изкопано в Желтуга след това отивало към Русия, която било съвсем ОК за него.
По някое време през 1886 г., отряд от 60 китайски войници цъфнал в Желтуга. Шефчето им дало осем дни селото да бъде опразнено, подбрал си войниците и си тръгнал. Когато се върнал след осем дни, селото било практически празно. Но гадовете просто се били скрили из гората наоколо и щом войниците се махнали, пак се върнали в селото.
Властите обаче не пасели трева и след още малко дърлене в руснаците пратили цял полк пехота. Заповедите били всички руснаци и други чужденци, които открият в селото да се екстрадират, а всеки китаец – да се заколи на място. Не намерили никого – всички хаймани се били изнесли, затова просто изгорили селото. И тъй, Желтугинската република изчезнала.
Бегълците опитали да основат подобни „републики“ на други места из района, както от руската, така и от китайската страна на границат, но всичките завършили без особен успех.
Част от желтучаните, повечето китайци и манджурци всъщност, мръднали съвсем малко – на няколко десетки километра и основали град Мохе, който днес има стотина хиляди жители и се води най-северния град в Китай. Туйто.
Comments