Знае се, че саксофонът е изобретен от Адолф Сакс, но нека ви разкажа какво #клетокопеле бил той. Всъщност той не е просто клетник, той е клетник висша категория. И няма никакво рационално обяснение как изобщо оцелял до 80 годишна възраст.
Първо, когато се родил през 1814 г. Адолф изобщо не се казвал така – бил кръстен Антоан-Жозеф, но в някакъв момент, по неясни причини, всички в семейството започнали да му казват Адолф. Което в началото на XIX в. си било съвсем ОК име, макар и малко банално. И е доказателство, че каквото може да ти причини родата, никой друг не може да ти го причини.
Второ, животът му изобщо не тръгнал добре. Всъщност, цялото му детство било поредица от изродски сакатлъци. Когато бил на три, Адолфчо изпил купа с киселинен разтвор и глътнал карфица. Едва оцелял. Малко по-късно паднал от третия етаж и така си треснал главата, че дълго не могъл да стои прав. После се изгорил ужасно при експлозия на барут, диването му с диване и получил ново изгаряне когато някак успял да падне върху горещ тиган на печката. Едва оцелял и след като се натровил с изпаренията от някакви прясно лакирани предмети, които били забравени в спалнята му. Също така бил ударен в главата с паве и едва не се удавил в една река.
И всичкото това още преди да стане на 18. Собствената му майка изобщо не вярвала, че Адолф ще оцелее до пълнолетие...
Тъй като произхождал от семейство на майстори на музикални инструменти, съвсем нормално било и Адолф да влезе в професията. Напуснал Кралската консерватория в Брюксел и още на 24 се сдобил с първия си патент за усъвършенстване на бас-кларинета.
През 1842 се преместил в Париж и се заел здравата да бъзика и подобрява музикални инструменти, основно духови, и скоро станал знаменит с майсторството си. Саксхорните, които той измислил, станали доста популярни и разни хора отдават на тях успеха на духовите оркестри, които точно тогава се зараждали като форма на музикално забавление.
Адолф обаче най-много искал да изобретява нови инструменти. През 1846 г. патентовал саксофона, с което именно и останал в историята. Хората много се кефели на това, че със саксофона могат да свирят толкова технично, колкото и с дървен духов инструмент и едновременно с това да произвеждат звук, силен като този на медните инструменти. Въпреки това, и до днес саксофонът не е част от стандартния филхармоничен оркестър.
Освен него, Адолф изобретил и куп други инструменти, много от които адски шашави, но никой от тях не успял да достигне саксофона по популярност.
Купищата патенти, които Адолф натрупал, започнали да му създават проблеми. Увъртолил се в безконечни съдебни дела с други производители на музикални инструменти. Някои от делата завеждал той, в други – конкуренти оспорвали патентите му. Заради всички тези глупости, Сакс успял да фалира цели три пъти.
И за да е още по-гадно, през 1853 г., Адолф се разболял от рак на устната, което за майстор на духови инструменти си е мега куца работа. Колкото и да е невероятно обаче, до 1858 г. Адолф успял да се излекува напълно.
За съжаление, починал в бедност в Париж през 1894 г.
Comments