Чaкайте сега да ви разкажа за #клетотокопеле Анатолий Бугорски, съветски физик, който имал бахти кофтия късмет да застане на пътя на високоенергиен лъч протони, засилени почти до скоростта на светлината в ускорител за елементарни частици.
Понеже това е бая сложна физика и за да не объркам нещо, ще кажа само, че Анатолий на практика бил изложен на неимоверно високо ниво на радиация, нещо което е доста трудно да му се случи на човек при нормални обстоятелства. Естествено, не го направил по собствено желание, много ясно.
През 1978 г., Бугорски, който работел в съветския Институт за високоенергийна физика в Протвино, близо до Москва, поправял нещо по ускорителя на елементарни частици У-70. Поправял си той там каквото поправял, но нямал никаква представа, че освен елемента, който ремонтира, всички предпазни механизми на ускорителя също се били скапали.
Обаче веднага чатнал, че нещо не е наред когато навел глава над оборудването и внезапно видял „светлина по-силна от хиляди слънца“... Да, явно това се случва, когато през главата ти мине сноп ускорени протони с мощност 76 GeV (гигаелектронволта) и нещо като 200-300 000 рентгена радиация.
И знаете ли какво му станало на Анатолий? Ами, нищо не му станало. Поне не веднага. Ако не броим светлината, той не усетил нищо, когато лъчът го „треснал“ в задната част на главата и излязъл отляво на носа му. Само че все пак Анатолий бил ядрен физик и бил съвсем наясно, че тая работа изобщо няма да свърши добре. Въпреки това, човечецът кротко довършил задачите за деня, казал "досвиданя" на колегите и се прибрал у дома да чака неизбежното без да каже нито дума за случката на никого. Тоест, отишъл си у дома да си умре по съветски в кански мъки, защото баш това се случва, когато те сполети подобна радиационна гадост, дори и в много по-малък мащаб.
На другия ден, вече порядъчно подут в муцуната, Бугорски все пак отишъл на доктор. Кожата по главата му вече била започнала зверски да се бели, най-вече там където лъчът влязъл и излязъл от главата му.
В болницата естествено моментално го прибрали и изолирали, макар че общо взето единственото, което можели да направят след такова облъчване било да го изчакат учтиво да умре. И естествено, по съветски, дълбоко засекретили целия инцидент.
Най-странното обаче било, че Анатоли не умрял. Още по-странното е, че нямало и особено тежки поражения, ако не броим парализираната лява половина на лицето му, загубата на слух в лявото ухо и спорадичните припадъци. Което всъщност май никак не е малко. Мозъчната тъкан около трасето на лъча през главата продължавала да се "свива" в продължение на още няколко години, без обаче това да се отрази на интелектиалните му способности - Бугорски продължил да работи като физик в същия институт още няколко десетилетия и защитил докторат.
Днес той е вече на 78 и си е все така жив. Лошото е, че не му дават инвалидност и му се налага да плаща повече за лекарствата за епилепсия... Казват, поразената половина на лицето му остарявала много по-бавно от другата, ама това може и да са глупости. Та така...
Comentarios