Да ви разкажа за #клетотокопеле Рони Краб, белгийски градинар и общ работник в манастира „Света Колета“ в Брюж, на когото през 1990 г. му се наложило да полежи 40 дни в полицейски арест, когато монахините от светата обител продали сградата и всичко в нея за милион долара и изчезнали яко дим.
Полицията била абсолютно убедена, че Рони Краб е замесен в сложна измамна схема, която имала за цел да отнеме манастира от възрастните „булки божии“, за да бъде продаден на местни предприемачи, които искали да строят жилища в района. Е, оказало се, че нещата не стоят баш така…
„Бедните сестри на Св. Клара“, както се казвал 800-годишният достолепен орден на монахините от манастира, се обричали на… ми да, на тотална бедност, на какво друго? И на съзерцание и молитва, много ясно. Орденът бил създаден през XIII в. в Асизи, в Италия, от девойка на име Клара, която избягала от богатото си семейство и се отдало на служба на бога. Св. Франциск Азиски издействал да ѝ дадат една къща за манастир и тя станал първата му игуменка.
Основно правило на ордена е че монахините в него живеят само и единствено от подаянията на вярващите. (Обаче нищо не се казва за максимален размер на подаянията, така че уставът определено позволява известна…ъъъ… гъвкавост.) Света Колета пък била друга дейна членка на ордена, която следващите поколения монахини много тачели. Днес орденът има десетки манастири на поне три континента.
Към онзи момент в манастира в Брюж обаче живеели точно осем монахини, всичките на възраст от 62 до 93 и от много време не били идвали нови сестри. Игуменката, сестра Ана, помолила Рони да ѝ помогне да продаде всичкото изкуство, реликви и утвар в манастира. И Рони Краб помогнал. Игуменката обаче го застреляла със следваща молба: да ѝ помогне да продаде целия манастир. Рони я свързал с брокер.
И накрая, в един чудесен мартенски ден, пред манастира цъфнали два чисто нови мерцедеса, в които се натоварили повечето монахини с багажа си, а най-възрастната, която била вече глуха, няма и не можела да ходи сама, качили в специално поръчана линейка. След което духнали в неизвестна посока.
След известно време станало ясно, че милите „бедни“ сестри на Св. Клара някак са се сдобили с шато в Южна Франция, разположено в китна долинка в подножието на Пиринеите, с прилежащата му ферма, 11 коня (включително шест състезателни) и шест лимузини, в това число три мерцедеса оборудвани с телефони и телевизори (голяма екстра по онова време). Защо? Ами, щото „така им било кеф“ е единственото обяснение.
Оказва се, всичко било напълно законно. По устав, монахините притежавали всичко в манастира и самия манастир докато е жива дори само една от тях. След смъртта им, по традиция на Католическата църква, всичко трябвало да отиде във владение на Ватикана. Изглежда обаче, сестрите се светнали, че местният епископ нарочно не им праща нови монахини, така че да може като локален шеф на църквата, да гушне манастира след смъртта на последната от тях. И му го върнали, като шитнали всичко и мръднали към „топлите страни“.
Предприемачите, които купили манастира, го продали на други предприемачи, те пък на трети и след още няколко продажби, последните сринали всичко до основи и построили на негово място модерен комплекс от къщи за живеене, издържани в стила на светата обител. Кръстили улицата пред него… „Улица на колетинките“, естествено.
А Рони Краб го пуснали от ареста без обвинения. И ужасно вкиснат…
През 2014 г. Краб отново загазил, когато историята с монахините става причина да не получи работа като парламентарен секретар на виден белгийски политик. Причината? Партията не искала излишен медиен шум, какъвто неминуемо щяло да има, когато обявят назначението му. Фактът, че Рони така и не бил обвинен за историята с монахините-бегълки, нямал значение. Останал и без работа, защото вече бил напуснал предишната, а понеже се разсмърдял по медиите за несправедливото третиране, го изключили и от партията.
PS: Изглежда, през 80-те, на монахините в Белгия масово им станало нещо, защото през 1984 г. две сестри от съвсем различен католически орден били осъдени на затвор и глоба, затова че спретнали някаква схема със здравни осигуровки покрай болницата, за която се грижели. Вместо обаче да похарчат парите за здравното заведение, инсталирали в манастира си джакузи, цветни телевизори, маса за билярд и… добре зареден бар.
Comments