O, да, нека ви разкажа за #клетотокопеле Хенри Танди – британски войник, който участвал в някои от най-лютите битки през Първата световна война, извършил чутовни подвизи, в които изтрепал куп врагове и сам-самичък пленил десетки противници, понесъл няколко ранявания и спечелил толкова медали и отличия, че влязъл в топ 3 на най-награждаваните редници в британската армия.
И накрая, след всичките тия геройства, днес споменават Танди най-вече заради това, че през 1918 г. пожалил и не гръмнал някакъв германски войник, който му бил застанал удобно на мушка. Вероятно защото името на този войник било Адолф Хитлер...
А Хенри Танди си бил съвсем скромен английски младеж, който през 1910 г. едва изтраял да навърши 19, че да се запише доброволец в британската армия. Още в самото начало на Първата световна засилили Хенри на фронта в Белгия и Франция, но въпреки че участвал в няколко истински месомелачки като Първата битка при река Ипър, получил първата си бойна рана чак две години по-късно, по време на изродската Битка при река Сома, в която били убити и ранени общо около милион мъже от двете страни на фронта (и за пръв път в историята били използвани танкове).
Хенри полежал малко в болница, след което отново го пратили да воюва и той се върнал на фронта баш навреме за доволно гнусната Битка при Пасандале (поне половин милион загинали), където отново бил ранен. Второто раняване доста вкиснало младия Хенри. Когато се възстановил, бил направо неудържим и влязъл в бахти серията:
На 28 август 1918 г., по време на поредната битка за силно наведения френски град Камбре, Хенри Танди пролазил „ничията земя“ между британските и немските позиции, напълнил с гранати някакъв вражески окоп, след което скокнал в него и собственоръчно обезоръжил и пленил двайсетина зашемете и германци. За което му връчили първия му медал.
Две седмици по-късно Хенри, отново под вражески огън, един по един пренесъл на гръб и спасил няколко свои ранени другари, а на следващия ден повторил номера с гранатите в окопа и се върнал с още повече пленници. И за това му дали втория медал.
След което, в рамките на един ден, 28 септември 1918 г., Хенри вдигнал левъл неимоверно.
Взводът му се опитвал да прекоси някакъв канал близо до тъпото френско село Маркоан, когато бил притиснат от адски досадна немска картечница. Хенри открил къде се крият гадовете и (с помощта на екип картечари от своите) ликвидирал опасността. След което сметнал за съвсем уместно да скокне в канала и все така под вражески огън, да се направи на дърводелец и да ремонтира дъсчения мост, по който трябвало да преминат англичаните.
Когато обаче преминали от другата страна на канала, Хенри и още осем авери установили, че май доста са се прецакали, защото тутакси били обкръжени от превъзхождащ брой немци. На Хенри вече явно му било все тая – турил щика на пушката и повел компанията в една от най-малоумните атаки „на нож“ през цялата война. Германците били толкова сащисани от очевидната ненормалност на ситуацията, че тутакси вдигнали високо лапки и кротко се предали в плен, всичките точно 37 човека. В цялата тази лудница, Хенри бил ранен на две места, но не спрял да буйства докато битката не била спечелена. Заради тези му геройства, му връчили третия медал – “Кръста на кралица Виктория”, което е най-високото британско отличие за храброст евър.
Казват, по някое време през този ден, Хенри Танди забелязал един замаян и ранен немски ефрейтор да се мотае точно пред мушката му, изглежда без ясна идея нито къде е, нито къв точно го дири там. Хенри не искал да гърми по ранен човек, съжалил го и свалил пушката. Немският войник видял това, кимнал на Танди в знак на благодарност, прихванал колана на насраните си гащи и скоропостижно си бил камшика. Въпросният заплес бил някакъв посредствен и крайно неуспешен австрийски художник на немска служба на име Адолф Хитлер. Хенри, много ясно, така и не разбрал всичките тия детайли, а и към онзи момент те едва ли щели да значат нещо за него.
Танди останал в армията до 1926 г. , след което се установил в Ковънтри, оженил се и започнал работа в местната фабрика за мотоциклети „Триумф“. И си живял тихо и кротко до 1937 г., когато бившите му колеги от армията наели някакъв италиански художник да сътвори картина за подвизите им на фронта.
Връчили на художника една груба скица и италианецът изрисувал платното, в което включил някои от най-изявените бойци от полка на Хенри Танди, включително и него самия как мъкне ранен другар на гръб, на преден план.
По някакъв доста сложен и лъкатушен път, снимка на тъпата картина стигнала до Хитлер, който вече бил станал фюрер на Германия. Той бил буквално вманиачен на тема бойните си подвизи и нон-стоп досаждал до смърт на околните с истории от фронта. Казват, разпознал Танди в картината и си поръчал нейно копие, което окачил на стената във вилата си в баварските Алпи.
През 1938 г., британският премиер Невил Чембрълейн цъфнал във въпросната вила за преговори с Хитлер и фюрерът му показал картината, обяснил че на нея е нарисуван войникът, който му е пощадил живота и поръчал на стария Невил да му прати много поздрави. Когато се прибрал в Англия, Чембърлейн веднага позвънил на Танди да му ги предаде…
Цялата тази история се появила в един канадски вестник през декември 1940 г., малко след като германската авиация сринала Ковънтри със земята от бомбардировки и почти успяла да утрепе самия Хенри. Много ясно, от канадския вестник историята плъзнала по целия свят.
Единственият коментар на Хенри по темата бил, че адски съжалявал, че не бил врачка и нямало как да знае в какво щял да се превърне Хитлер, та да му свети маслото още през 1918 г. След което не казал нито дума повече по въпроса до смъртта си през 1977 г.
А видите ли, работата е там, че най-вероятно срещата между Хенри Танди и Адолф Хитлер никога не се е случвала.
Фактите и архивите ни казват, че Хитлер бил пуснат в отпуск и трябвало да се върне в полка си баш на 28 септември, така че той или е бил на път или току що се е бил върнал в своята част. Която, впрочем, във въпросния ден била разположена на поне 80 километра северно от Маркоан.
Към онзи момент, Хитлер служел като полкови куриер – относително „по-безопасна“ фронтова работа, която се състояла в пренасяне на съобщения от щаба на полка (обикновено на километри от фронтовата линия) до щабовете на отделните батальони (по-близо до фронта, но също така далеч от врага) и нямало никаква причина да се шматка на предната линия.
И да – Хитлер е бил ранен по време на войната, но това се случило през 1916 г., не 1918 г. През октомври 1918 г., няма и месец след „срещата“ си с Танди, Хитлер временно ослепява след като е поразен с химическо оръжие и за кратко влиза в болница.
Да не говорим, че войникът от картината на италианеца хич даже не мязал на истинския Танди, така че шансът Хитлер да е разпознал в него своя „спасител“ е практически нищожен. По-вероятно е тъпакът да си е измислил цялата история, за да направи впечатление на Чембърлейн. (Отделен и доста по-маловажен факт е, че през 1937 г. Танди не е имал домашен телефон, на който Чембърлейн да му позвъни, за да му предаде много здраве от стария Адолф.)
Истина или не, нищо не могло да попречи на историята за срещата между английския редник и немския ефрейтор да завладее страниците на вестниците и публичното съзнание по онова време. И това е съвсем нормално, защото краят на 1940 г., когато историята гръмва в пресата, е адски кофти момент за всички, които са против Хитлер - той държи почти цяла Западна Европа, окупирал е Франция и е унизил британската армия при Дюнкерк, а набезите на немската авиация над английските градове са ужасяващи. (СССР по онова време все още е дружка на Нацистка Германия, а САЩ са строго неутрални и ще влязат във войната чак година по-късно…)
Затова идеята, че е имало момент, в който решението на един-единствен човек е можело да спести на света най-ужасната война в цялата история на човечеството безспорно е била адски привлекателна, изумителна и дори по своему скандална. А също, в това, че британският войник в последния момент решава да се смили над ранения си враг, хората вероятно виждали и символ на своето морално превъзходство над немските агресори, и по този начин може би компенсирали за натрупалите се поражения на бойното поле.
Така или иначе, за последните 80 години, историята била разказвана, преразказвана и преповторена толкова много пъти, че в наши дни просто няма нито една, ама наистина няма нито една статия за Хенри Танди, в която това да не е първото (понякога - единственото), което се споменава за него. И ето как, въпреки всичките си подвизи и геройства, #клетотокопеле Хенри Танди вероятно завинаги ще бъде запомнен като „човекът, който пропусна да убие Хитлер“.
Та така…
Comments