Да взема да ви разкажа за #клетотокопеле шаранът Бенсън, а? Защото не се случва често смъртта на някой, който не е политик, кралска особа, мастит бизнесмен, шоузвезда или световноизвестен учен, писател или общественик да бъде отразена на първа страница на британските вестници и най-вече защото това категорично не се е случвало за нито една друга риба евър! И е маса малоумно, ама...
Бенсън била женски шаран, който се излюпил през 1984 г. и бил пуснат да си живее на воля в развъдника Блубел Лейкс в Източна Англия през 1995 г. Тя си имала партньор, вероятно от същото поколение, когото кръстили Хеджис. Избрали им имената по аналогия с популярната британска марка цигари Benson & Hedges заради една дупка на гръбната перка на Бенсън, която приличала на изгорено от цигара. Хеджис обаче умрял през 1998 г. по време на някакво наводнение…
По време на дългия си за шаран живот, Бенсън станала неимоверно популярна далеч извън границите на многобройното и неимоверно ненормално британско въдичарско войнство. Причините за това били както невероятните ѝ размери и, хм, красота, така и нейната необичайна… щедрост.
В най-добрите си дни през 2006 г., Бенсън достигала великолепните и абсолютно достолепни 30 кг! (Това съвсем не е рекорд сред шараните - има уловени екземпляри от по 40 кг и повече.) Рибари твърдят, че Бенсън плюскала като за световно и опосквала всяка примамка, която ѝ бъдела предложена. Което е някак нормално за шаран.
Колкото до красотата, според познавачи, преливащата в оттенъци на оранжевото окраска на люспите ѝ била „уникална и супер-секси“, устните ѝ били направо „перфектни“, така както си били обрамчени от „просто прелестните“ ѝ шарански мустачки… Което вече не е нормално описание на риба, както и да погледнеш.
Това, което обаче правело Бенсън особено специална било, че тя била много… дащна. Видите ли, тя се оставяла „едва ли не на всеки да я улови“ – от пълни аматьори, до изпечени, обветрени и видели какво ли не из реките и езерата на света елитни въдичари. Съдете сами – за 13 години тя била уловена общо 63 пъти, което било малко прекалено и, без никакъв майтап, даже скандално според някои по-консервативно настроени (и очевидно малоумни) въдичари. Официално се смята, че поне 8 000 души са опитали да я уловят поне по веднъж, като някои от тях опитвали безуспешно в продължение на години, други успявали само след ден-два киснене в калта на брега на скапаното езеро.
Важното уточнение, което се налага е, че в рибарника, в който живеела Бенсън, практиката е уловената от въдичарите риба да се връща обратно да си живурка в езерата. И не просто се връща – след като се снимат с проклетия шаран, рибарите трябва да дезинфекцират евентуалните рани на рибата, да ги напръскат със специален гел, който се втвърдява като превръзка във вода, след което внимателно да отнесат рибата до водата в специална люлка от плат - сакън да не я изпуснат на земята, после бавно и полека да я спуснат в нея, нерядко като сами нагазят до кръста, и чак тогава (с нежно побутване) да я насочат към дълбокото… Годишният абонамент за това удоволствие в Блубел Лейкс струва около хиляда паунда годишно…
Не е трудно да намерите в интернет многобройни разкази на всевъзможни изкукали въдичари, които с най-прочувствени думи описват срещите си с Бенсън, като често ще намерите и сравнения с други знаменити британски шарани, които също имат собствени имена и, съответно, свои фенове.
Така или иначе, Бенсън била хиперизвестна далеч отвъд пределите на въдичарството и когато в края на юли 2009 г. собственикът на развъдника я открил да се носи по водата с корема нагоре, настанала колосална драма!
Човекът открил на брега близо до трупа на Бенсън остатъци от ядки, които някои рибари използват за примамка на рибата и заподозрял „убийство по непредпазливост“ – ядките били сурови, а на рибата трябвало да се дават само печени ядки, защото иначе се издуват в стомаха ѝ, отделят токсини и в крайна сметка я убиват.
„Кой уби Бенсън?“ бил горещият въпрос за британските медии. Всички сериозни вестници и медии и, разбира се, всички таблоиди обсъждали темата в детайл. „Тя си отиде, напусна ни, така както го направиха принцеса Даяна и Мерилин Монро“, възкликва „Таймс“ от първа страница. „Смъртта на Бенсън намирисва?“, пита почти риторично лондонското издание на „Уол Стрийт Джърнъл“, също от първа страница, BBC и SkyNews ѝ посвещават репортажи…
Изобщо, голяма мъка!
В крайна сметка тленните останки на Бенсън били предадени за препариране на вещ таксидермист, който обявил, че не е открил ядки в храносмилателната ѝ система и че тя вероятно е починала от инфекция на репродуктивната система, обичайна за възрастните шарани, с което цялата шумотевица приключила скоропостижно. Но независимо дали е трагична жертва или просто починала от старост дъртачка, Бенсън, Рибата на народа, както често я наричали, завинаги ще остане в пантеона на „Най-популярните британски шарани“ и в челото на класациите за популярност.
Колкото и малоумно да звучи това…
Comments