Чакайте сега да ви редя за #клетотокопеле, тотален неудачник и неможач, неприятен връзкар и изобщо много отвратително човешко същество Панфило де Нарваес – испански конкистадор, който през XVI в. участвал в завземането на Новия свят и който успял да оплеска практически всичко, с което се захванал.
Когато през 1492 г. знаменитото #клетокопеле Христофор Колумб „открило“ Америка, натам се юрнали буквално всякакви – от войници, търговци, фермер и попове, до всякаква долнопробна паплач.
Панфило де Нарваес на теория бил войник, но на практика бил и от долнопробната паплач. Като дребен благородник без шанс за кариера в Испания, през 1509 г. той се замъкнал до Новия свят по петите на своя чичо Диего Веласкес де Куеляр, първият испански губернатор на Куба.
Първо малко завладявал Ямайка, а две години по-късно цъфнал при чичо си и изкрънкал да го вземат на служба. Губернаторът го засилил да „умиротворява“ Куба, което Панфило направил с голям ентусиазъм. В смисъл, колел всичко живо наред, вкл. тези от местните, които го посрещали с цветя и песни. Даже на испанците им станало неудобно от него.
През 1519, Веласкес изпратил Ернан Кортес да завладява Мексико. Малко след като експедицията потеглила, губернаторът, който никак не се кефел на Кортес, решил че тоя му е нещо съмнителен и му пратил нишан веднага да се прибира обратно. Кортес само си го преместил, теглил една звучна кастилска, продължил напред и, както е известно, завладял империята на ацтеките. Губернаторът хич не бил впечатлен и засилил Панфило де Нарваес да върне Кортес обратно във вериги, като самият той да остане вместо него като губернатор на Мексико.
Нарваес тръгнал за Мексико с 19 кораба и 1500 човека (яка армия за ония времена и места). Когато стигнал до Веракрус, на атлантическия бряг на Мексико, местният испански началник, човек на Кортес, тръшнал вратите на града и отказал да го пусне вътре. С всичката си армия и оръжие, Нарваес не само не успял да превземе града, ами и част от хората му били пленени от много по-малобройната вражеска фракция.
И той се чучнал да чака в едно близко село… Изобщо не се знае какво точно чакал, но се знае, че междувременно някой от неговите хора успял да зарази всичко живо наоколо с едра шарка.
Когато разбрал какво става, Кортес събрал малък отряд, нападнал Нарваес, пленил го и го тикнал в затвор. На всичкото отгоре, в цялата лудница, някой му извадил с пика дясното око.
След две години в пандиза, Кортес пуснал Нарваес да си върви обратно в Испания. Там се почудили, почудили какво да го правят, па му връчили няколко кораба и 600 мъже и го пратили да завладява Флорида, по онова време съвсем слабо изследвана територия.
Но понеже Нарваес освен некадърник бил и страшен карък, загубил половината си кораби в буря още преди да стигне до Куба. Някак снаряжил нова флота и през февруари 1528 потеглил за Флорида, която, както е известно се намира на около стотина мили на север от Хавана.
Е, той хубаво потеглил, ама корабите заседнали в плитчини. След като едва ги измъкнал, Нарваес решил да се върне до Хавана за още припаси и… не успял. Бури го подгонили на север и тъй не щеш ли, флотата (съвсем без да иска) наистина стигнала до Флорида. Със само два месеца закъснение.
За тия два месеца шматкане из моретата, една четвърт от хората дезертирали, а на всичкото отгоре Нарваес открил, че на брега го чака доста недрожелюбна тайфа местни жители. Той изобщо не им бил първият испанец и хорицата си имали достатъчно причини да не му се кефят.
Нарваес решил да раздели експедицията – половината продължили с корабите на север покрай брега, а останали заджиткали пак натам, ама пеш по суша. И, много ясно, Нарваес никога повече не видял тия кораби.
Останалите с Нарваес трамбовали без абсолютно никакъв смисъл близо 350 километра по крайбрежието на тъпия полуостров, без да открият нищо интересно (в смисъл нямало ни злато, ни сребро, но скъпоценни камъняци). Но пък за сметка на това им се случили всякакви природни гадости и били подложени на почти ежедневен тормоз от индианците.
Накрая, дори Нарваес усетил, че няма повече сили да търпи тая безсмислена гнусотия и решил, че е време да се прибират. Експедицията спретнала няколко големи сала и се понесла на запад из Мексиканския залив, като се опитвала да следва брега. Което, естествено, се оказало адски тъпа идея.
Още при първата буря, саловете станали на трески и от 240 човека оцелели само 86, повечето от които обаче или много скоро били избити от местните, или пукнали от болести. Накрая, след още осем години премеждия и скитане, само четирима успели да се доберат до испанските вилаети на Мексико…
За радост на всички замесени, де Нарваес не бил сред тях… Та така за тоя неудачник, неможач, неприятен връзкар и изобщо отвратително човешко същество Панфило де Нарваес.
Comentários