Нека ви разправя за #клетотокопеле Уилмър Маклейн - американски бакалин, който имал крайно съмнителния късмет да бъде нещастникът, в чийто дом започнала и завършила Гражданската война в САЩ (1861-1865). И в двата случая, той хич не останал доволен.
Когато през 1861 г. южните щати обявили независимост и сформирали Конфедерацията, „границата“ между двете страни минавала леко южно от Вашингтон. Южната столица Ричмънд била на около 200 км и Северът решил да я завземе, та белким набърже се свърши с тая глупост.
Благодарение на своите шпиони южняците узнали за този план и достатъчно рано насочили свои войски към столицата на Севера. Съсредоточили ги в градчето Манасас, щата Вирджиния, току до Вашингтон, където в една ферма до прелестния поток Бул Рън живеел въпросният Уилмър.
Южняшкият командващ ген. П. Борегард счел за уместно да намърда щаба си баш в къщата му. Което пък привлякло нездравия интерес на северняшката артилерия и на 21 юли 1861 г. гюле улучило лятната кухня на Маклейн. Нямало жертви, но закуската на Борегард и Ко. отишла на кино.
Така започнала Първата битка при Бул Рън, която продължила цял ден и приключила с позорното и крайно дезорганизирано оттегляне на северняшката армия обратно към Вашингтон. За късмет на Севера, южняците също не били във форма, та се отказали да щурмуват федералната столица.
Маклейн обаче си останал с разрушена кухня. На всичкото отгоре, през следващите две години, районът около Манасас, където основно въртял бизнеса си, бил непрекъснато полесражение и постоянно опоскван от гладните войници на двете враждуващи армии.
Накрая, през 1863 г., Маклейн решил, че толкова война му стига - натоварил домочадието на каруци и мръднал на юг. Ама така, хубаво мръднал - на цели 200 км в един забутан градец от селски тип, с име като на заразна болест по добитъка – Апоматокс, с надеждата повече да не чува изстрели и канонади.
Заселил се в стара къща, която някога била местния съд, кютал си кротко и преживявал като спекулант на доставки на захар за армията до пролетта на 1865 г., когато главнокомандващият на добре опердашената Армия на Юга, ген. Робърт Лий, решил, че е време да се свършва с тая идиотска война. И избрал да капитулира баш в къщата на Маклейн. Официално, Лий „помолил“ да ползва къщата за малко. На практика, Маклейн нямал особен избор, много ясно.
И тъй, на 9 април 1865 г., в присъствието на своя противник и бъдещ президент на САЩ, ген. Юлисъс Грант, Лий подписал капитулацията на армията си на холната масичка на Маклейн.
След което, присъстващите офицери от армията на Севера буквално опоскали хола на Маклейн за сувенири и отнесли маси, столове, лампи, буквално всичко, което не било заковано и завинтено. Е, все пак някои от тях му дали по някой и друг долар, да не е съвсем капо, но далеч не всички.
През 1867 г. Маклейн бил принуден да напусне дома си в Апоматокс защото не смогвал с ипотеката и се върнал в Манасас, откъдето по-късно също се изнесъл. Наложило се и да се преквалифицира и в през 70-те години на XIX в. поработвал като данъчен инспектор.
Уилмър Маклейн тихо и кротко си умрял през 1885 г. Казват, че единственият му коментар бил „Войната почна в предния ми двор и свърши в шибания ми хол, деба…“ Или нещо много подобно.
Та така…
Comments