Нека ви разкажа една история за #клетотокопеле Джордж Салманазар, който в началото XVIII в. успешно забаламосал целокупната лондонска интелектуална и светска паплач представяйки се за първият жител на остров Формоза, който туря крак на европейския континент. И как тая работа, много ясно, хич не свършила добре, но пък ужасно забавлявала хората по онова време.
Никой не знае истинското му име. Не е сигурно кога точно е роден. Това, което се знае от автобиографията му е, че вероятно е роден някъде около 1680 г. в Южна Франция, учил е в различни католически училища и аха-аха да започне някаква научна кариера, когато по неясни причини се отказал. Вместо това 15 или 16-годишният младеж тръгнал из Европа като за по-интересно, а и по-лесно се представял за ирландски пилигрим, тръгнал на поклонение в Рим. (По-лесно, защото поклонниците се ползвали с някои привилегии за подслон и храна из манастири, църкви и параклиси.)
За жалост, изглежда твърде много хора по пътя му знаели достатъчно за Ирландия, та номерът му се оказал неуспешен и затова той решил да замени персоната си с тази на нещо по-екзотично и непознато и се обявил за... японец. Добавил и нови номера към програмата – ядял сурово месо и спял изправен на стол, „както правят в Япония“.
Някъде през 1700 г., след като се пошматкал из Германия, се оказал в Холандия, където вече нямало как - от зор за храна, подслон и някаква сигурност се цанил за войник.
И вече не се представял за японец, а за жител на остров Формоза, който днес е известен като Тайван. Точно тогава срещнал някакъв особено впечатлителен шотландски свещеник, който направо се напишкал от кеф, че му излиза възможност да покръсти “истински азиатски езичник”. Което, впрочем „езичникът“ му позволил. Попът му дал името Джордж Салманезар – Джордж щото що пък не, а Салманезар на името на древен асирийски цар, споменат в Библията.
Един прекрасен ден през 1703 г., свещеникът се върнал в Лондон, като влачел със себе си младия покръстен бивш езичник Джордж.
Когато в лондонските фру-фру кръгове, плъзнала мълвата за „екзотичния младеж“ и странните му привички, той се превърнал в истинска сензация. Това, че Джордж говорел с френски акцент, бил светлокос, бледолик и с напълно европейски черти не правело особено впечатление - в онези времена много, много малко европейци си имали хал хабер къде е Формоза и кой, аджеба, обитава въпросния остров. В общи линии, знаело се, че островът е близо до Китай и толкоз.
Джордж обяснявал на прехласнатите дами и господа англичани, че бил отвлечен от Формоза от зли йезуитски мисионери и закаран във Франция, където започнали да го тормозят да го правят католик, но той упорито отказвал. Подобен разказ наистина много зарадвал антикатолически и антийезуитски настроените англичани и допълнил популярността му, особено защото ДЖордж твърдял, че вече е твърд в англиканската си вяра христиенин.
Изобщо, Джордж заживял по един доста приятен начин, но любопитството на домакините му към родината му и нейните обичаи било твърде голямо и... твърде изкушаващо. След като надрънкал всевъзможни измислици на всички приеми и файв-о-клоци, на които го поканили, Джордж издал цяла книга, която нарекъл „Историческо и географско описание на Формоза, остров под властта на Императора на Япония“.
Разбира се, Салманазар нямал абсолютно никаква идея нито за историята, нито за географията, нито за народа и обичаите на Формоза, но тъй като и почти никой друг нямал такава, дал пълна свобода на въображението си. Което обаче май не било кой знае какво, защото много детайли в описанието му подозрително напомняли известните към онзи момент факти за инките и ацтеките или звучали като допълнително подсилени описания на Япония. (Да не говорим, че по онова време, островът бил китайско владение и щял да си остане такова чак до края на XIX в., когато японците вече наистина го окупирали).
В книгата си Джордж нацвъкал зверски много и все прелюбопитни и детайлни картинки на какво ли не – дворци, ритуали, облекла, предмети от формозкия бит и описал общество, което някак съчетавало живота в землянки и развита религия, много подобна на китайските религиозни учения, но и гарнирана с ритуален канибализъм - всяка година, жреците на Формоза източвали кръвта и изяждали по точно 18 000 малки момченца. На острова, според Джордж, царяло жизнерадостно многоженство, но съпругът имал право да убие и изплюска жена си в случай, че тя му кръшне с друг мъж.
Книгата направо бъкала от всякакви пикантни подробности, като например, че екзекуциите за тежки престъпления се извършвали като окачали престъпника с главата надолу и го надупчвали със стрели. И всичките тези дивотии ужасно забавлявали англичаните.
За още по-голяма достоверност, Джордж измислил и цял нов език, който обявил за формозки… форможки?... формозански? А бе, за езика на Формоза. Дори му написал азбука. Всъщност, точно тази част от книгата му била особено успешна, ама толкова успешна, че чак до средата на XIX в. разни малоумни лексиколози продължавали да я цитират в научните си трудове.
Накратко, книгата на Джордж била абсолютен бестселър, претърпяла няколко издания на английски, била преведена и на френски и немски. Което обаче имало и някои неприятни последици, които щели да се окажат съдбоносни за формозеца.
От самото начало на неговия tour de force в лондонските светски и научни среди имало скептици, които не били готови да приемат твърденията му без доказателства. Все пак, дори по онова време имало мисионери, мореплаватели и пътешественици, които наистина били стъпвали във Формоза и имали какво да кажат за лъжите на Джордж Салманезар. Астрономът Едмънд Халей (оня, с Халеевата комета) бил сред първите, които се усъмнили в глупостите му. Джордж обаче имал готови отговори за всичко, макар не винаги да били особено оригинални. Например, на въпроса защо има толкова светла кожа, отговарял с обяснението, че висшите класи на Формоза живеят под земята и твърде рядко виждат слънце, че да почернеят, което дори тогава не звучало много убедително. Разказите на мисионерите, които се връщали от острова, отхвърлял като „йезуитски лъжи“.
за беда, ДЖордж живеел по времето на Просвещението, когато се били навъдили достатъчно учени, които си нямали друга работа освен да задават въпроси и да се съмняват във всичко. Много скоро притокът на истинска информация и описания на Формоза, които били в пълно противоречие с глупостите на Джордж, започнали да му създават проблеми и съсипали бизнеса му с „оригинални рисувани формозки ветрила“. Когато през 1706 г. Джордж най-сетне си признал, че е самозванец и лъжец, никой не бил особено впечатлен – народът така или иначе вече се бил уморил от „формозката мания“.
Животът на Джордж Салманазар след това се превърнал в рядко скучна и тъжна поредица от провали в плиткоумни бизнес-начинания, не особено успешна кариера като свещеник и още по-малко успешна кариера на автор на теологични есета. Джордж се препитавал с писане на фанатични религиозни памфлети, с които досаждал на всички книжари в Лондон и скромна годишна рента, отпусната от някакъв тотално изкукал и заблуден фен. Починал през 1763 г. в тотална мизерия, забравен от всички (освен от неколцина начетени, но и адски враждебни писачи като Джонатан Суифт). Малко преди да почине, написал и издал мемоарите си, в които може би казал цялата истина за своята измама, но не казал най-важното – истинското си име…
Та, така – това е историята на Фамозния Джордж от Формоза. Не бъдете като Джордж.
Comments