Френският ангел, известен също като Шрек

Мисля, че не съм ви разправял за #клетотокопеле Морис Тийе - френски кечист, който през 30-те и 40-те на XX в. мачкал наред по ринговете в Европа и Америка, но днес е по известен като... прототип на Шрек. Което май дори не е вярно, ама иди обяснявай.

Морис Тийе имал необикновен живот дори по тогавашните стандарти. Родил се през 1903 г. нейде из планините на Урал, Русия, но си бил истински французин – баща му работел като жп инженер там, а майка му била учителка.

Малкият Морис бил чудно хубаво момченце. Ама толкова хубаво и сладко, че майка му го наричала „Ангелчето“. Баща му се гътнал, когато бил Морис бил още съвсем малък и през 1917 г. се наложило той и майка му да се изнесат от Русия на бегом заради тъпата Октомврийска революция.

Установили се в Реймс, на север от Париж, и си живеели съвсем нормален, кротък буржоазен животец. Ангелчето Морис имал желание да стане адвокат и записал да следва право в университета в Тулуза. Но точно по това време, Морис усетил, че с него става нещо странно…

Главата и крайниците му започнали да се подуват неимоверно. Болката не била кой знае какво, но промените във вида на тялото му били твърде притеснителни и Морис, естествено отишъл на лекар, който установил, че той страда от акромегалия.

Акромегалията е състояние, при което хипофизната жлеза (адски дребен, но много важен орган в черепа, който управлява дейността на останалите жлези) започва да произвежда твърде много хормон на растежа и това води до прекомерно нарастване на отделни органи.

В случая с Морис, акромегалията довела до наистина огромни ръце и крака, както и силна деформация на главата. Когато Морис успешно завършил университета, той бил абсолютно наясно, че заради външния си вид няма шанс за кариера на юрист. И той постъпил като повечето други млади хора без особени изгледи за успех в живота по онова време – записал се в армията и пет години работил като машинист по френските подводници. Казват, че пътем успял да научи 14 езика и да играе брилятно шах, а чат-апт даже играл във филми. (Ама те били френски филми, та никой не ги помни...)

Ако не друго, Морис обиколил света с подводниците и през 1937 г., съвсем случайно в Сингапур, срещнал друг емигрант от Русия, литовецът Каролис Пожела, който под псевдонима Карл Поджело вече се подвизавал по ринговете като професионален кечист. Заедно с Карл, Морис отишъл в Париж, където започнал изумителната си кариера като борец и кечист. По онова време кечът бил предимно панаирджийско забавление, в което обаче повечето схватки все още си били съвсем истински.

Началото на Втората световна война принудило Тийе и Поджело (като негов промоутър и агент) да се изнесат към САЩ, където започнали работа за Американската кеч асоциация. През следващите пет години, Тийе бил неудържим на ринга и станал суперзвезда под името Френския Ангел.

В продължение на 19 месеца през 1940-41 бил непобедим и държал световната титла в свръхтежка категория цели две години. Бил толкова добър, че кечът се напълнил с имитатори - на ринга се зашматкали шведски, руски, канадски, ирландски, чешки, полски и още кви ли не ангели. Медии и публика били в захлас от невероятния контраст между външността му - понякога го обявявали като „най-грозния човек в спорта“ или "изродът на ринга" - и интелекта и благия му, сърдечен характер. Макар да говорел с мъка и трудно разбираемо, често го канели за интервюта.

И никой нямал логично обяснение за успеха му на ринга. Освен големия размер на крайниците си и странната форма на тялото си, Френския ангел нямал много други достойнства като кечист – бил бавен, доста тромав, техниката му била покъртителна, но… бил адски як и мачкал наред!

На Морис Тийе, естествено, изобщо не му пукало - печелел нещо като половин милион долара годишно, което и тогава, и сега са си никак нелоши пари… Но до 1945, когато здравето му започнало прогресивно да се влошава, нещо характерно за хора с неговото състояние. Той продължавал да се бори и след войната обиколил света за демонстративни схватки. Но нито парите били същите, нито вниманието на публиката. Последната му схватка била през 1953 г. в града, в който започнало всичко – Сингапур. И била предварително уговорена загуба.

Накрая, Тийе бил принуден да живее в дома на Поджело и жена му (самият той никога не се жени). Когато през септември 1954 г. Тийе научава, че Поджело е умрял, той получава масиран инфаркт и умира буквално няколко часа след приятеля си.

Двамата са погребани един до друг.

Морис Тийе остава почти забравен в продължение на десетилетия. До 2001 г., когато излиза филмът "Шрек" и някои хора моментално откриват прилика между него и главния герой. И това е доста нормално, кат се позагледаш.

Филмът е по едноименната детска книжка на карикатуриста Уилиям Стийг, който работи в Ню Йорк между 1930 и 1960. Не е невъзможно Стийг да е виждал или дори срещал Тийе, но не е ясно дали наистина го е използвал за протитип. (В интернет ще срещнете снимки, за които се твърди, че показват среща между Стийг и Тийе, но това не е вярно - на повечето от тях Тийе е заедно с друг борец). По-вероятно е аниматорите на Дриймуъркс да са се повлияли от Тийе, но от студиото никога не потвърждават (или отричат) тази версия.

Така или иначе, днес Тийе е повече известен с това, отколкото с успехите си или с това какъв човек е бил под стряскащата външност. Та, така...