Да ви разправя за #клетотокопеле Чарлс Масън, английски калпазанин, който в първата половина на 19 в. ошматкал половин Индия и цял Афганистан в търсене на „изчезналия град“ на Александър Велики. И го открил, ама така и не разбрал. Пътем преживял невероятни приключения и премеждия, направил още куп епични археологически открития, но така и не успял да впечатли „сериозните учени“.
Истината е, че Чарлс Масън изобщо не бил учен. Всъщност, дори не се казвал Чарлс Масън. Няма нито една негова снимка или портрет, има само едно писмено описание на външността му.
Истинското му име било Джеймс Луис, роден през 1800 г. в Лондон в семейството на дребен занаятчия и търговец. Като за човек от простолюдието, младият Джеймс получил прилично образование, поназнайвал гръцки и латински и свободно говорел френски. През 1821 г. нещо се скарал с баща си и духнал от вкъщи. Записал се в армията на британската Източноиндийска компания, която, много ясно, тутакси го засилила към Индия и през следващите шест години бил най-обикновен редник, воювал из Индия и чат-пат събирал бръмбари за хербария на шефа си.
Един чуден летен ден през 1827 г. на Луис му писнало да е войник. Заедно с още един редник просто излезли от лагера на полка си и повече не се върнали. Накратко – дезертирали. Джеймс нямал абсолютно никакъв план. Нямал и абсолютно никаква храна, вода, багаж, нямал и почти никакви пари. Не знаел дори дума от местните езици. Единственото, което искал било да се махне от армията. Бил абсолютно наясно, че ако Източноиндийската компания го хване, ще бъде екзекутиран като дезертьор, затова драснал към все още незавладените от британците земи на днешен Пакистан и Афганистан.
Колкото и да е невероятно, Джеймс, който вече се бил прекръстил на Чарлс Масън, оцелял през следващите няколко години. За това време бил обиран до шушка около петдесет пъти – понякога оставал гол-голеничък (местните му отмъквали дори долните гащи), преживял неизвестен брой побоища и други издевателства. За това време обаче обходил Афганистан и Пакистан, което не се било удавало на никой друг британец. По някое време, докато се шматкал в долината на река Инд, станал първия европеец, който зърнал развалините на Харапа – град на загадъчната и все още ненапълно изучена цивилизация в района, съществувала около хиляда години преди новата ера.
Най-накрая, Масън се озовал в Персия, където се свързал с местните агенти на Източноиндийската компания, пред които се представил за американец, който от десет години обикаля Средна Азия. Офицерите много го харесали, особено защото им дал ценна информация за територии, които компанията имала планове да завладее. Накрая, през 1832 г. британският консул в Персия се навил да финансира негова археологическа експедиция в Афганистан. Което всъщност била и тайната цел на Масън.
Разбирате ли, още от юноша, Масън бил луд на тема „изчезналия град на Александър Велики“ и много, ама наистина много искал да го открие. Проблемът със скапания град обаче бил, че никой не бил напълно сигурен къде точно да го търси. В свободното си от трепане на хора и секс с другарчета по оръжие време Александър непрекъснато основавал градове, всичките до един наречени Александрия (да, точно такъв комплексар бил той!). Обикновено заселвал в тях гарнизон македонци, гърци и прочее свои войници и местните им жени и продължавал нататък. Някои от тези градове съществуват и до днес, обикновено под други имена, но за някои дори не е ясно къде точно са били. И Масън искал да намери точно един от тях – Александрия ад Кауказум а.к.а Александрия Кавказка. (Което си е адски объркващо име, защото градът трябвало да е някъде в Афганистан, на хиляди километри от Кавказ. Казвал се така, защото явно на гърците и македонците вече им било секнало въображението когато стигнали до планините Хиндукуш и си рекли: „Бах как мязат на Кавказ! Ми така ше им викаме на тия баири, дагиеа у чукарите недоклатени“. Затова и градът станал Александрия Кавказка.)
И тъй, Масън цъфнал в Кабул, столицата на Афганистан, и общо взето изкарал акъла на местната британска агентура – пристигнал абсолютно сам, пеш, без слуги и носачи, облечен в опърпани европейски дрешки, бос и с канче, вързано на връв и преметнато през рамо. Багажът му бил „няколко книги на непознат език, компас, астролабия и карта“. Но пък говорел персийски - езикът на половин Афганистан. През следващите пет-шест години, Масън не правил нищо друго, освен да разкопава старини из цялата страна, най-вече в Бамиян (където до преди няколко години имаше огромни, ама наистина огромни и много стари статуи на Буда, преди талибаните да ги взривят, идиотите му с идиоти). Но през цялото време, Масън търсел най-вече скапаната Александрия Кавказка.
По някое време, в Баграм, близо до Кабул, някакъв старец му продал древна монета. Масън бил поразен от гръцките надписи по нея и започнал да копае. Бързо чатнал, че е попаднал на доста обширно селище, но изобщо нямал нито време, нито ресурси да копае кой знае колко. Подозирал, но изобщо не бил сигурен, че това е Александрия Кавказка. В наши дни знаем, че е бил напълно прав, но той така и не узнал това. За съжаление, развалините на града се намират под сегашната военновъздушна база „Баграм“ (в която Българската армия героично стопанисваше походна баня години наред) и няма как да бъдат разкопани и проучени.
Междувременно, местните агенти на Източноиндийската компания бързо-бързо разкрили истинската му самоличност, но и бързо схванали, че пичът е адски наблюдателен и може да бъде ужасно ценен агент. Което и станало – амнистирали го за дезертьорството в замяна на шпионските му услуги. Когато през 1838 г. избухнала първата Афгано-британска война обаче никой не обърнал внимание на предупрежденията му и англичаните изяли един епичен пердах. Разочарован от сънародниците си, Масън отново напуснал компанията. Продължил с археологията, но периодично се оказвал насред поредната битка във войната, което му създавало зверски неприятности – местните (съвсем логично) го смятали за британски шпионин, британците пък изобщо не му вярвали на обясненията къв го дири сред афганците и накрая Масън се озовал в затвора. Известно време даже го мислели за руски шпион.
След една година, някой се светнал, че той все пак си е техен човек и го пуснали. За компенсация му дали мизерна пенсийка и човекът, вече напълно разочарован и изтощен, най-сетне се прибрал в Лондон. Със себе си носел хиляди артефакти и стари монети, открити по време на разкопките. По-голямата част от откритите старини обаче бил предал на Източноиндийската компания, която надлежно ги запратила към музея си в Лондон, а част от тях финиширали в Британския музей.
Но никой, никой, абсолютно никой не искал да признае заслугите на Чарлс Масън за откриването на тези богатства. Защо? Защото Масън изобщо не си траел и критикувал британската политика и Източноиндийската компания и въпреки че се оказал прав за адски много неща, никой не искал да му го чуе. Проблемът бил, че в средата на 19 в. Британската империя била във зенита на могъществото си и никой, който имал изобщо някакво значение, не искал да слуша някакъв бивш дезертьор, шпионин и драскач без титли и звания с измислено име да му обяснява колко грешна и вредна е политиката ѝ. Нещо повече, Масън имал наглостта да третира афганците и индийците като равни, като народи с древна и богата култура, достойна за уважение и изобщо отказвал да проповядва превъзходството на бялата раса.
Напълно игнориран и изолиран както от науката, така и от политиката, Масън се кротнал в Лондон, оженил се за кротко невръстно девойче, което някак пъргаво му родило двама сина и дъщеря, а през 1853 г. скоропостижно починал от „неуточнена болест на мозъка“. Гробът му не съществува в наши дни…
А заслугите на Джеймс Луис/Чарлс Масън към историята и археологията са безспорни – старини, разкопани от него дават безценна информация за разпространението на будизма в Афганистан, за движението на войските на Александър, за живота в градовете и храмовете от онова време и т.н. Благодарение на неговия труд е разчетен древен писмен език, масово използван по онези места по времето на Александър и доста след това. Повечето предмети от колекцията му са разграбени веднага след смъртта му, но в Британския музей се пазят и могат да се видят безценни образци на афганската култура, открити от него.
През 1930 г., френски археолози открили пещера зад една от статуите на Буда в Бамиян. Разтреперани от откривателска страст, франсетата нахлули в пещерата. И там, на видно място на едната стена се мъдрел графит, който гласял нещо като „Стигнахте дотук? Браво! Чарлс Масън обаче беше пръв!“ Туйто.
Comments