Чакайте сега да ви кажа за #клетотокопеле наречено Джон Ален Кухар Зегрус, който през 1959 г. кацнал в Япония, опитал да осребри едни фалшиви пътнически чекове, за да плати на хотела си и бил задържан от полицията. За него настанали кофти времена, много ясно, но за почитаемите японски власти нещата също били доста конфузни.
Работата е там, че паспортът На Джон Ален Кухар Зегрус, ако изобщо така се казвал този човек, бил издаден в държавата Негуши Хабеши Гуруру Есприт. Която не съществува. Освен това, паспортът му изобщо не мязал на нормален паспорт и си личало от километър, че е долнопробна самоделка – бил голям колкото списание, написан основно на ръка, на абсолютно измислен език. Но пък в него се мъдрела напълно истинска японска виза, издадена от японското посолството в Тайван с всичките му там печати, подписи и други салтанати.
Пичът, съвсем нормален на вид, прилично облечен бял мъж, бил придружаван от "съпругата си" корейка, която си имала съвсем легален южнокорейски паспорт. Според Зегрус, паспортът бил издаден в Таманрасет, столица на Негуши Хабеши Гуруру Есприт – по думите му, чудна малка държавка, „южно от Сахара“.
Зегрус обяснил също, че е „натурализиран етиопец“ и „офицер от разузнаването на полковник Гамал Абдел Насър“, тогавашният лидер на Египет. А също и агент на ФБР и ЦРУ. На всичкото отгоре, по печатите в „паспорта“ на Зергус личало, че очевидно е обиколил доста държави от Близкия изток и Азия преди да цъфне в Страната на изгряващото слънце.
За японските власти, конфузът бил много неприятен - човекът не само поискал и получил входна виза за Япония, ами и влязъл в страната през парадния вход без никакви грижи с очеваден паспорт-менте. И ако не се бил опитал да менти с чековете, щял ей тъй да си тръгне необезпокояван.
Естествено, Зегрус бил даден под съд. Японците са методичен народ, особено ако ги настъпиш на тема "немърливост", така че по време на делото, специално наети за сметка на японските данъкоплатци експерти обяснили с карти, речници и други помощни материали, че Негуши Хабеши Гуруру Есприт не съществува и не присъства на нито една карта на света, че макар наистина да съществува град с име Таманрасет, той се намира в южен Алжир (по онова време все още френска колония), и категорично не е столица на нищо (днес Таманрасет е столица на едноименната алжирска провинция). Лингвисти потвърдили, че паспортът не е написан на никой познат език и няма начин да бъде прочетен, за да се удостовери къде точно е издаден. Изобщо, за разлика от ония в посолството и от граничния контрол на летището, обвинението си било свършило работата пер-фект-но.
По време на делото Зегрус завил, че говори 14 езика и че е пристигнал в Япония като служител на арабска организация и кореспондент на американска информационна агенция. Всички тези твърдения, плюс онези за това, че бил агент на ЦРУ, ФБР и прочее съкращения, били надлежно проверени и всички споменати организации отрекли да познават лице с такова име.
Изправен пред тези доказателства, японският съд изобщо не си дал зор да се занимава кой знае колко със Зегрус и го осъдил на година затвор. В мига на прочитането на присъдата, Зегрус извадил от устата си скрито парче стъкло от бутилка и опитал да си среже вените, директно насред съдебната зала. Спасили го и го натирили да си лежи присъдата.
Случаят станал доста известен и цитиран от повечето световни новинарски агенции. През следващите няколко години, историята на Зегрус периодично се появявала под различни форми в общественото пространство, включително и в парламентарни дебати за паспортните проверки във Великобритания.
Зергус излежал чинно цялата си присъда, след което тихо и кротко бил екстрадиран от Япония, като на изпроводяк обявил, че заминава да „гради нова кариера, в друга държава“. След което никой никога не чул нищо повече за човека, който се наричал с името Джон Ален Кухар Зегрус.
Истинското му име и националност така и не станали известни.
Днес, историята на Джон Ален Зегрус можете да срещнете из интернет като историята за „човека от друго измерение“ или „човек от паралелна реалност“, който цъфва в Токио през 21 век, уж с паспорт от най-различни измислени държави и с всякакви вариации около престоя му в Япония, който обаче винаги приключва внезапно и мистериозно с изчезването му от заключена стая без прозорци. Но фактите сочат, че става дума за най-обикновен, макар и рядко любопитен опит за най-обикновена измама с туристически чекове. Туйто.
Comments